| Преведено от , | Обновено: ноември 13, 2024Фундаменталният анализ обхваща цялото изследване на основните фактори, които оказват влияние върху дадена икономика. Той се отнася до цялостната методология, която цели да определи бъдещите ценови движения и пазарни тенденции чрез анализ на редица макроикономически индикатори, политики на правителства и централни банки, социално-икономически фактори, както и форсмажорни събития (природни бедствия, война и т.н.).
Фундаменталният анализ е една от двете главни школи за анализ на пазарните условия, като другата е техническият анализ. Въпреки това трябва да отбележим, че пазарните участници не могат непременно да се самоопределят като чисто фундаменталисти или чисто техници. Трейдърите, които предимно използват фундаментален анализ, ще трябва от време на време да следят сигнали, генерирани от самото ценово движение. Техниците няма да могат напълно да пренебрегват микроикономически данни, важни политически развития или социални проблеми, които биха могли да предизвикат значителни ценови колебания.
Защо трейдърите използват фундаментален анализ?
Обикновено фундаменталният анализ е доста точен при прогнозирането на икономически условия като цяло, но не е толкова точен при прогнозиране на ценовите нива. Ако фундаменталист изследва предварителната експертна оценка относно БВП на САЩ или данните за заетостта извън селското стопанство, той може да открие, че трудно ще се образува ясна картина на цялостното икономическо здраве и на всички ключови фактори, допринесли за него. Освен това може да се наложи да се използва прецизен метод за превръщане на всички макроикономически данни в търговска стратегия (с уместни точки за влизане и излизане).
Фундаменталните трейдъри обикновено създават модел, който включва набор от емпирични данни. Основната цел е да се прогнозира движението на пазара и да се определят бъдещите обменни курсове (или цени) на форекс двойки (или акции) чрез използване на поредица от исторически стойности на макроикономически (или корпоративни) показатели. Получената информация се използва за извеждане на сделки. Прогнозните модели могат да варират значително, както и фундаменталистите, които ги конструират. Причината за това е, че различните хора ще разгледат един и същ набор от данни от различна гледна точка. Като резултат те ще стигнат до различни заключения за това как данните могат да повлияят на пазара. Следователно, ако някой иска да разбере как различните фактори си взаимодействат и да придобие по-широка представа за всичките важни данни, той ще трябва подробно да разучи всеки ключов фундаментален индикатор.
Точно както при фондовия пазар, фундаменталният анализ на форекс пазара има за цел да определи истинската (фундаментална) стойност на дадена валута. За да постигнат това, фундаменталните трейдъри изследват спектър от икономически и неикономически събития. Всички политически и социални новини, както и икономическите данни, предоставени от дадена страна (или регион), са подобни на корпоративните събития и новини, тъй като тази информация помага на трейдърите и анализаторите да формират представа за стойността на определената валута.
В настоящото ръководство ще се съсредоточим основно върху ключовите фундаментални фактори, които обикновено влияят на валутния пазар както в краткосрочен, така и в дългосрочен план, тяхната интерпретация и как са свързани, и освен това ще предоставим кратък преглед на основите на фондовия пазар.
Какви фактори влияят на валутния пазар в дългосрочен план?
Капиталови потоци
Капиталовите потоци и търговските потоци съставляват платежния баланс на дадена държава. Платежният баланс е тясно свързан с търсенето на съответната валута за определен период от време. Когато платежният баланс на дадена държава е нулев, това предполага, че валутата на тази държава запазва текущата си стойност. Когато платежният баланс е положителен, това предполага, че притокът на капитали в икономиката е по-бърз от изтичането – следователно стойността на валутата на страната трябва да се увеличи.
Междувременно капиталовите потоци като индикатор отразяват нетния обем на съответната валута, която се купува или продава от инвеститорите. Ако една страна има положителен баланс на капиталовите потоци, това показва, че притокът на физически или портфейлни инвестиции от чужбина надвишава изтичането от икономиката на страната. Ако страната има отрицателен баланс на капиталовите потоци, това показва, че физическите или портфейлните инвестиции, държани от чуждестранни инвеститори, са по-ниски в сравнение с тези, държани от местни инвеститори.
Физическите инвестиционни потоци се състоят от преки чуждестранни инвестиции от предприятия, опериращи в различни икономически сектори (недвижими имоти, производство, търговия на дребно и др.), както и бизнес дейности като вътрешни корпоративни придобивания. За да направят такива инвестиции, чуждестранните предприятия трябва да купят местната валута и да продадат чуждата валута – с други думи, тези дейности предизвикват движение на валутния пазар. Можем да кажем, че физическите инвестиционни потоци са показателни за реалната инвестиционна активност. Това е така, защото тези потоци ще преживеят определени промени винаги когато има промени в перспективите за икономически растеж и финансовото състояние на съответната страна. Физическите инвестиционни потоци също са силно повлияни от промени в местното законодателство, които целят стимулиране на чуждестранни инвестиции.
Портфейлните инвестиционни потоци са свързани с входящи и изходящи капитали в акциите и облигационните пазари на дадена страна. Ралито на акциите в дадена страна обикновено привлича инвеститори от различни географски региони поради зашеметяващите технологични постижения, които позволяват лесното придвижване на капитали. Като резултат, съществува значителна корелация между акциите на дадена страна и нейната местна валута. Ако фондовият пазар на страната е в силна „бикова“ тенденция, ще има по-голямо търсене на местната валута, тъй като ритейл и институционални инвеститори няма да искат да пропуснат възможността да генерират печалби. Ако фондовият пазар на страната е в „меча“ тенденция, местните инвеститори ще търсят да продават акции на публични компании и да инвестират капитала си на други пазари в чужбина.
Облигационните пазари също са тясно свързани с валутния пазар. Инвеститорите обикновено увеличават своите вложения във фиксирани доходи по време на икономическа или политическа несигурност поради вътрешната безопасност на тези активи. Страните, които предлагат най-доходоносните възможности за фиксирани доходи, логично ще привлекат чуждестранни инвестиции, които ще изискват покупка на местната валута.
В световен мащаб краткосрочните и дългосрочните доходности на държавни облигации обикновено се използват за оценка на капиталовите потоци на пазара на фиксирани доходи. Спредовете между доходността на 10-годишните американски държавни облигации и доходността на 10-годишните облигации на други страни се следят внимателно от инвеститорите. Те винаги ще търсят да инвестират своя капитал в страни, които предлагат най-високодоходните активи. Например, ако австралийските облигации имат една от най-високите доходности в световен мащаб, те ще привлекат повече инвестиции от чужбина. В резултат на това австралийският долар също ще поскъпне поради по-голямото търсене.
Форекс търговците, които следят краткосрочния поток на средства, ще обръщат внимание на спредовете между доходностите на 2-годишните държавни облигации на конкретни страни. Фючърсите на федералните фондове служат като друг ценен индикатор за движението на средствата в САЩ. Това е така, защото те отразяват очакванията на инвеститорите относно бъдещата лихвена политика на Федералния резерв.
Търговски поток
Търговските потоци са тясно свързани с нетния търговски баланс на дадена страна. Държавите могат да бъдат или нетни износители, или нетни вносители. Нетните износители са страните, чиито износ за международни клиенти надвишава вноса от чуждестранни производители. Обикновено тези страни генерират нетен търговски излишък. В резултат на това има по-голяма вероятност валутите на тези страни да поскъпнат, защото те се купуват повече, отколкото се продават. Международните клиенти, които възнамеряват да закупят изнесените стоки или услуги, първо ще трябва да закупят валутата на страната-износител. Така че търсенето на тази конкретна валута вероятно ще се увеличи.
Нетни вносители са онези страни, чиито износ за международни клиенти е по-нисък от вноса от чуждестранни производители. Обикновено тези страни генерират нетен търговски дефицит. Следователно има по-голяма вероятност валутите на тези страни да се обезценят, защото те се продават повече, отколкото се купуват. Вносните предприятия първо ще трябва да продадат местната валута и след това да закупят валутата на чуждестранния производител. В резултат на това търсенето на валутата на страната-вносител вероятно ще намалее.
Нека разгледаме следния пример. Швейцарската икономика се справя добре и местният фондов пазар е в „бикова“ тенденция. Междувременно американската икономика не предлага достатъчно инвестиционни възможности. В този случай жителите на САЩ ще търсят да продадат доларите си и да купят швейцарски франкове, тъй като ще искат да се възползват от бума на швейцарския фондов пазар. Така ще наблюдаваме изтичане на капитали от Съединените щати и приток на капитали към швейцарските активи. От гледна точка на валутния пазар такъв сценарий ще доведе до обезценяване на щатския долар и повишаване на франка, тъй като търсенето на долари намалява, а търсенето на франкове се увеличава. По този начин курсът на валутната двойка USD/CHF вероятно ще се понижи.
За да обобщим, всяка международна транзакция води до две компенсиращи вписвания:
- баланс на капиталовите потоци (капаиталова сметка)
- баланс на търговските потоци (текуща сметка)
Двете вписвания представляват платежния баланс на страните. Теоретично, те трябва да се балансират и да се сумират до нула, за да се запази статуквото в дадена икономика и валутните курсове. Всяка страна може да има или положителен, или отрицателен търговски баланс, както и положителен или отрицателен баланс на капиталовите потоци. За да минимизира нетния ефект на двата основни фактора върху валутните курсове, страната трябва да балансира тези фактори.
Нека разгледаме още един пример. Напоследък САЩ имат значителен търговски дефицит, тъй като вносът надвишава износа. Следователно страната трябва да финансира този дефицит. Отрицателният търговски поток може да бъде компенсиран от положителен капиталов поток, тъй като международните инвеститори правят действителни или портфейлни инвестиции. Обикновено страната ще се стреми да намали търговския си дефицит възможно най-много и да максимизира капитала си, докато те не се балансират. Нетната разлика между търговския поток и капиталовия поток на страната обикновено ще повлияе на валутната ѝ стойност (дали ще поскъпне или ще се обезцени). В случай че общият баланс на САЩ е отрицателен, щатският долар вероятно също ще загуби стойност. Ако общият баланс е положителен, валутата на САЩ вероятно ще поскъпне.
Всяка промяна в платежния баланс на дадена страна ще повлияе директно на валутните ѝ курсове. Затова инвеститорите обикновено внимателно наблюдават икономическите доклади, свързани с платежния баланс, и тълкуват потенциалния резултат самостоятелно. Ако търговският дефицит на страната се увеличава и капиталовият поток намалява, това ще генерира дефицит в платежния ѝ баланс. Следователно инвеститорите трябва да очакват, че валутата на тази страна ще се обезцени.
Теория за паритета на покупателната способност
Това е теория, която предполага, че валутните курсове трябва да се оценяват съобразно относителните цени на дадена кошница от стоки и услуги между две страни. Промяна в инфлационния процент на дадена страна трябва да бъде компенсирана от промяна в противоположната посока на валутния курс на тази страна. Ако потребителските цени в дадена страна се повишават поради инфлация, това означава, че валутният курс на тази страна трябва да се обезцени (така че паритетът да бъде възстановен).
Кошницата със стоки и услуги обикновено обхваща всички стоки и услуги, които са включени в брутния вътрешен продукт на дадената страна. Кошницата може да включва потребителски стоки и услуги, оборудване, правителствени услуги и др. Потребителските стоки и услуги включват храни и напитки, облекло и обувки, тютюн, наеми, горива, водоснабдяване и газификация, медицински стоки и услуги, транспортни услуги, образователни услуги, развлекателни и културни услуги и др.
Индекса Big Mac на списанието Economist е един от популярните примери, свързани с Паритета на покупателната способност (ППС). Според предложената прогноза, валутният курс между две валути трябва да се адаптира така, че дадена примерна кошница от стоки и услуги да струва едно и също в двете валути. Примерната кошница включва един бургер Big Mac на McDonalds. Паритетът на покупателната способност между две национални валути може да бъде изчислен чрез разделяне на цената на един Big Mac в първата валута на цената на един бургер във втората валута. След това резултатът ще бъде сравнен с текущия валутен курс. Ако получената стойност е по-ниска, това означава, че първата валута е подценена спрямо втората валута. Ако получената стойност е по-висока, това означава, че първата валута е надценена спрямо втората валута.
Ако един Big Mac бургер струва 4,58 USD в САЩ през януари 2014 г. и 3,42 GBP в Обединеното кралство, то имплицитният паритет на покупателната способност може да бъде изчислен по следния начин: 4,58/3,42 = 1,34. Така паритетът беше 1,34 USD към 1 GBP. Валутният курс GBP/USD по това време беше 1,6454 USD за 1 GBP. Ако сравним двете стойности, ще получим следния резултат: (1,6454 – 1,34)/1,34 * 100 = 22,79%. Или, валутният курс GBP/USD беше надценен с 22,79%.
По-официален ППС индекс се публикува от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Евростат. На уебсайта на ОИСР (www.oecd.com) могат да бъдат намерени данни за това дали дадената национална валута е подценена или надценена спрямо щатския долар. В таблична форма могат да бъдат намерени ценови данни за всички индустриализирани нации. Таблицата визуализира броя на паричните единици, необходими във всяка страна за закупуване на една и съща кошница от потребителски стоки и услуги.
Трябва да отбележим, че теорията за паритета на покупателната способност трябва да се прилага само за дългосрочен фундаментален анализ, тъй като, в даден момент (в рамките на 5-10 години), силите на паритета на покупателната способност ще изравнят покупателната способност на валутите. Друга недостатък е, че теорията предполага, че търговията със стоки се осъществява без ограничения и не взема под внимание никакви данъци или вносни тарифи.
Теория за паритета на лихвените проценти
Това е теория, която постулира, че ако две различни валути са свързани с различни лихвени проценти, тогава разликата ще предизвика или отстъпка, или премия за валутния курс, така че пазарните арбитражни възможности не могат да възникнат.
Нека разгледаме ситуация, в която лихвените проценти в Австралия са 1,25%, докато лихвените проценти в Япония са 0,25%. Австралийският долар ще трябва да се обезцени с 1% спрямо японската йена, за да се избегнат арбитражни възможности. Бъдещият валутен курс на двойката AUD/JPY се отразява във форуърдния валутен курс, който е известен днес. Форуърдният валутен курс на австралийския долар е с отстъпка, тъй като купува по-малко японски йени във форуърдния курс в сравнение с тези, които се купуват в спот курса. А форуърдният валутен курс на японската йена е с премия.
И все пак, през последното десетилетие има доста малко доказателства, че теорията за паритета на лихвените проценти работи. В страните, където лихвените проценти са високи, валутите поскъпват, защото съответните централни банки се стремят да охладят прегряващата икономика чрез повишаване на лихвените проценти. Следователно, ефектът върху валутите няма нищо общо с арбитража.
Кои фактори влияят на валутния пазар в краткосрочен план?
Краткосрочните движения на валутния пазар обикновено са под влиянието на публикуването на ключови макроикономически данни от основните икономики по света. Обикновено както фундаменталните анализатори, така и техническите анализатори обръщат голямо внимание на тези данни. Тъй като важните макроикономически отчети предизвикват висока волатилност и водят до внезапни и широки движения в цените, техническите анализатори, които предпочитат търговията в диапазон, обикновено не предприемат действия по време на публикуването на данните. В същото време анализаторите на технически пробив обикновено предпочитат такива пазарни условия, ползвайки се от високата волатилност и големите ценови колебания.
По принцип икономическите отчети, публикувани от Съединените щати, имат най-забележимо влияние върху валутните двойки. Това се дължи на статута на американския долар като резервна валута и на статута на САЩ като най-голямата икономика в света. САЩ също така са основен вносител и износител на редица продукти, като завършени изделия, суровини, както и други услуги.
Индикатори за пазара на труда
Някои макроикономически показатели на САЩ могат да окажат такова влияние върху пазара, че промените в настроенията могат да продължат дни или дори седмици. Други данни могат да бъдат от малко или никакво значение за инвеститорите. През годините отчетът за неселскостопанска заетост в САЩ се е превърнал в икономическия индикатор с най-голямо значение. Той обикновено предизвиква много висока волатилност не само при валутните двойки, но и в други пазарни сегменти, защото показва състоянието на пазара на труда в САЩ и степента на икономическо възстановяване. Здравето на пазара на труда в САЩ е многократно свързано с програмите на Федералния резерв за изкупуване на облигации, насочени към стимулиране на възстановяването. По-високите нива на създаване на работни места са положително свързани с потреблението и търговията на дребно и обикновено водят до по-строга парична политика. От друга страна, затрудненият пазар на труда би подкопал потребителското настроение и цялостната икономическа активност, което би наложило по-адаптивна парична политика (водеща до обезценяване на валутата).
Индекси на мениджърите по продажбите
Други ключови макроикономически отчети включват проучванията на ISM за производствена и непроизводствена дейност. Тези данни на Института за управление на доставките (ISM) обикновено се наблюдават по-внимателно от инвеститорите в сравнение с подобните отчети на S&P Global (индикатор за производствения PMI и индикатор за услугите PMI в САЩ). PMI в този случай се отнася до индекса на мениджърите по продажбите.
Трябва да отбележим, че непроизводственият отчет има по-забележимо въздействие върху дневното движение на цените на валутните двойки, тъй като секторът на услугите представлява почти 80% от брутния вътрешен продукт на САЩ, докато индустриалният сегмент – около 19%. Друга интересна тенденция е, че непроизводственият отчет предизвиква слабо въздействие върху пазара веднага след публикуването си, но води до значително движение на дневна база. Двата отчета на ISM включват редица подлежащи компоненти, които изискват повече време за анализ, така че инвеститорите да могат да предположат какво може да бъде решението за политиката на Федералния резерв въз основа на тези данни. И двата отчета на ISM включват внимателно наблюдаван компонент за заетост, който осигурява предварителен поглед върху пазара на труда в САЩ преди публикуването на отчета за неселскостопанска заетост. Следователно той се счита за водещ индикатор.
През последните няколко десетилетия някои индикатори са видели увеличение на своята значимост поради промени в състоянието на икономиката на САЩ, докато важността на други е намаляла драстично. През 90-те години един от най-видните пазарни движещи индикатори беше отчетът за търговския баланс на САЩ. В момента обаче той не е сред топ 10 по значение. Отчетът за търговския баланс може да се наблюдава внимателно, ако една страна регистрира постоянно големи търговски дефицити. Обаче, с промяната на макроикономическите условия, пазарният фокус ще се насочи към други данни – такива, които са по-показателни за скоростта на икономическото възстановяване.
През годините след финансовата криза през 2008-2009 г. Федералният резерв свърза намаляването на месечните си покупки на активи със здравето на пазара на труда в САЩ. Дори когато централната банка започна да намалява количественото облекчаване, членовете на Федералния комитет за отворения пазар (FOMC) се ангажираха да запазят лихвените проценти на най-ниски нива, докато нивото на безработицата не падне до достатъчно ниско ниво. Това е и причината индикаторите за потребителско настроение също да имат значително въздействие върху американския долар. Те са водещи индикатори, които показват тенденциите в разходите на домакинствата.
Паричната политика на централните банки и нейното въздействие върху валутния пазар
Курсът на паричната политика, която дадена централна банка възприема, е един от ключовите фактори, които фундаменталните анализатори и трейдърите на валутния пазар вземат предвид. Централната банка на всяка страна функционира като паричен орган на властта, чийто основни цели са гарантирането на ценова стабилност в икономиката и контролирането на паричната маса (количеството пари в обръщение в икономиката) чрез инструменти на паричната политика. Всяка централна банка има за цел да постигне и поддържа равновесие между икономическия растеж и инфлационния процент в страната, чиято финансова система наблюдава. Заедно с ценовата стабилност, централната банка винаги ще се стреми да гарантира стабилен икономически растеж.
Паричната политика представлява целия процес на контролиране на паричната маса, наличността на пари и цената на парите (разходите за заеми или лихвените проценти), за да може централната банка да постигне своите цели. Паричната политика е свързана с отношението между лихвените проценти в икономиката и цялата парична маса. Ако централната банка реши да разшири паричната маса, ще има повече пари на разположение за инвестиране и разходване. В резултат, икономическият растеж на страната ще бъде подкрепен, тъй като бизнес инвестициите и разходите на домакинствата са две ключови движещи сили, които подпомагат растежа на БВП. Въпреки това, ако паричната маса бъде разширена твърде бързо и прекомерно, това веднага ще доведе до висока инфлация в икономиката и потенциално ще навреди на икономическата стабилност. Високият темп на инфлация ще подкопае покупателната способност на местната валута. От друга страна, ако централната банка съкрати твърде много паричната маса, това ще потисне инфлацията, но също така ще доведе до забавяне на икономическия растеж.
В стремежа си да гарантира баланс между здравословен икономически растеж и разумен инфлационен процент, централната банка ще се придържа към два вида парична политика – експанзивна и контракционна.
Акомодативна (експанзивна) парична политика
Когато централната банка прилага акомодативна парична политика, тя разширява паричната маса. В резултат на това бизнес инвестициите и потребителските разходи се увеличават поради по-ниските разходи за заеми (лихвени проценти), което стимулира икономическия растеж.
Такава политика, обаче, ще има допълнителни последици. Акомодативната политика означава по-ниски реални лихвени проценти. Поради това финансовите и капиталовите активи на страната ще станат по-малко привлекателни за инвеститорите поради снижените реални нива на възвръщаемост. Или, международните инвеститори вероятно ще намалят своето портфолио от местни облигации, недвижими имоти, акции и други класове активи. Следователно балансът на капиталовата сметка на страната вероятно ще се влоши, тъй като чуждестранните инвеститори ще държат по-малко местни активи. Освен това местните инвеститори вероятно също ще намалят инвестициите си в тяхната родина и ще търсят по-привлекателни нива на възвръщаемост в чужбина. С други думи, те ще допринесат към баланса на капиталовата сметка на друга страна. Всичко това ще доведе до по-ниска инвестиционна активност на местните пазари, което вероятно ще намали търсенето на местната валута и ще увеличи търсенето на валутата на чуждата страна. Следователно местната валута вероятно ще се обезцени.
Акомодативната парична политика също може да увеличи вероятността за висока инфлация. Това може да бъде резултат от по-голямото количество капитал в икономиката, което ще намали ценността на местната валута.
Може да се каже, че когато се прилага акомодативна парична политика, тя има тенденция да отслабва националната валута.
Рестриктивна (контракционна) парична политика
Когато централната банка прилага рестриктивна парична политика, тя ще намали паричната маса. За да направи това, банката обикновено ще повиши лихвените проценти. Такава мярка ще ограничи възможността на домакинствата и бизнеса да вземат заеми поради по-високите разходи за заеми. Тъй като заемането ще е ограничено, бизнес инвестициите ще спаднат и домакинствата ще харчат по-малко, което вероятно ще намали търсенето на стоки и услуги. Поради това двете ключови икономически субекти ще бъдат по-малко активни и икономическият растеж на страната вероятно ще започне да се забавя. Въпреки това, по-високите лихвени проценти и по-ниското търсене вероятно ще облекчат инфлационния натиск.
Отново, такава политика ще има допълнителни ефекти. Рестриктивната политика означава по-високи реални лихвени проценти. Поради това финансовите и капиталовите активи на страната ще станат по-привлекателни за инвеститорите поради по-високите им реални нива на възвръщаемост. Или, международните инвеститори вероятно ще разширят своето портфолио от местни облигации, недвижими имоти, акции и други класове активи. Следователно капиталовата сметка на страната вероятно ще се подобри, тъй като чуждестранните инвеститори ще държат повече местни активи. Освен това местните инвеститори вероятно също ще увеличат инвестициите си в тяхната държава. Всичко това ще доведе до по-висока инвестиционна активност на местните пазари, което вероятно ще увеличи търсенето на местната валута. Следователно цената на местната валута вероятно ще се повиши.
Общо взето, когато рестриктивна парична политика се приложи, тя има тенденция да подкрепя националната валута.
На какво обикновено се основават решенията на централните банки?
Всяка централна банка използва нивата на равновесие за ключови макроикономически показатели (като инфлационен процент, процент на безработица, БВП и т.н.), които се оценяват в съответствие с тяхната собствена методология. Тези нива обикновено ще бъдат сравнявани с т.нар. „предпочитани стойности“. Ако някои от тези показатели достигнат равновесната стойност или започнат да се изменят заедно в една или друга посока, формирайки определена тенденция в икономиката, това може да бъде индикатор за централната банка, че са необходими корекции в паричната политика.
Например, съществуват приемливи нива или диапазони, в рамките на които инфлационният процент трябва да се променя. Федералният резерв и Европейската централна банка са определили цел за годишния инфлационен процент от 2%. Тази цел е равна на здравословен инфлационен процент, който гарантира ценова стабилност и улеснява умерен икономически растеж. Ако действителният инфлационен процент има тенденция да остава значително под инфлационната цел, това е показател за потиснат инфлационен натиск. Следователно, централната банка вероятно ще продължи да прилага акомодативна парична политика.
Централните банки обикновено правят корекции в политиката си постепенно, като предприемат малки стъпки една по една. Така икономическата стабилност ще остане непокътната и централните банки ще могат да наблюдават доколко корекциите ще повлияят на икономическата активност. Банките обикновено коригират своя референтен лихвен процент със скорост от 0,25% до 0,50%, докато циклите на повишаване и намаляване на лихвените проценти могат да продължат между 1 и 3 години. Корекции на лихвените проценти в посока надолу обикновено се извършват с по-бърза скорост – от 0,25% до 1,00%.
Сега, нека разгледаме по-подробно връзката между лихвените проценти и инфлационния процент.
Как са свързани лихвените проценти и инфлацията?
Лихвеният процент представлява размерът на лихвата, която заемателят трябва да плати на кредитора за правото да използва заетите средства. Обикновено се определя от централните банки. Междувременно темпът на инфлация представлява скоростта, с която се увеличават цените на стоките и услугите.
Нека разгледаме следния пример. Общото ценово ниво на стоките и услугите, предлагани на даден пазар, се е увеличило с 4% през последните 12 месеца. Домакинството е похарчило 4000 $ през първия месец, за да покрие всички разходи, и сега трябва да планира 4160 $ през последния месец за същото количество продукти и услуги. Индивидуалните продукти може да са поскъпнали с различен темп, а някои артикули дори може да са станали по-евтини, но като цяло, сега домакинството трябва да осигури 160 $ повече всеки месец. Ако не успее да увеличи месечния си доход след данъци с тази сума, тогава ще трябва да спести по-малко, да купува по-евтини артикули или да заеме пари.
Има разлика между номиналния и реалния лихвен процент. Номиналният лихвен процент е процентът, който вашата местна банка предлага. Ако имате депозитна сметка, номиналният лихвен процент ще отразява скоростта, с която ще се увеличава сумата на средствата в тази сметка с времето. Реалният лихвен процент ще коригира номиналния лихвен процент за ефекта от инфлацията. Той отразява колко ще се увеличи покупателната способност на вашата депозитна сметка с времето.
Ефектът на Фишер
Според Ървинг Фишер, реалните лихвени проценти са независими от паричните мерки. Така нареченият Ефект на Фишер може да се представи чрез следното уравнение:
r = i – π, където
– r е равен на реалния лихвен процент,
– i е равен на номиналния лихвен процент,
– π е равен на темпа на инфлация.
Ако бъдете платени 2,5% годишна лихва по вашата депозитна сметка, но общото ценово ниво се увеличава с 1,5% през годината поради инфлация, тогава, въпреки че имате 2,5% повече средства в сметката си, имате само 1% повече покупателна способност.
Става очевидно, че ако реалните лихвени проценти останат постоянни, увеличението в темпа на инфлация трябва да предизвика равно увеличение в номиналния лихвен процент. Ефектът на Фишер предоставя доказателства, че чисто паричните развития няма да засегнат относителните цени в една страна в дългосрочен план.
Какви други методи могат да контролират паричната маса?
Наред с лихвените проценти, централните банки могат да използват още два инструмента за контролиране на паричната маса в една икономика – промяна на изискванията за резерви на банките и извършване на операции на открития пазар.
Изисквания за резерви
Това е инструмент, който централните банки по света използват, за да задължат търговските банки под тяхно наблюдение да държат определено количество клиентски депозити и бонове като резерв. Боновете могат да бъдат физически съхранявани като пари в сейфове на банката или държани като депозити в централните банки. Количеството на клиентските депозити, държани като резерв от търговските банки, е известно като „резервен коефициент“. Прекомерни резерви или допълнителни пари, държани над минималното изискване, също могат да бъдат поддържани от банките.
Изискванията за резерви влияят на лихвените проценти в дадена страна чрез разширяване или свиване на количеството пари, достъпни за търговските банки за отпускане на заеми на техните клиенти. Ако централната банка намали резервния коефициент, тя всъщност увеличава количеството на достъпния капитал (който е бил държан като резерв) и улеснява разширяването на банковото кредитиране. Ако централната банка увеличи резервния коефициент, тя всъщност задължава търговските банки да заключват капитал (който би могъл да бъде използван за техните кредитни операции). Следователно количеството на парите, използвани като заеми, ще бъде намалено.
Ако търговска банка е задължена да поддържа по-голямо количество пари като резерв, тя ще бъде принудена да увеличи лихвените проценти (да начислява повече за заемите). По този начин достъпът до банкови кредити ще стане по-скъп и, като цяло, ще намали растежа на кредитирането и икономическата активност. От друга страна, по-високите лихвени проценти ще бъдат от полза за депозантите, тъй като те ще печелят повече от сумата, която държат в банкови сметки. В такъв случай местната валута вероятно ще поскъпне, тъй като повече чуждестранни инвеститори ще бъдат склонни да се възползват от по-високите доходности. Тъй като те ще трябва да купуват местната валута, по-голямото търсене ще доведе до повишаване на нейната стойност.
Обратно, ако резервният коефициент бъде намален, това ще освободи ликвидност, ще разшири кредитната активност и ще намали лихвените проценти. В резултат притокът на чуждестранни инвестиции вероятно ще намалее и в крайна сметка местната валута вероятно ще загуби стойност поради по-ниското търсене.
Централните банки обикновено ще избягват промяна на изискванията за резерви за търговските банки, тъй като такива промени ще имат значително въздействие върху тяхната способност да отпускат заеми. По-високите минимални резервни изисквания могат да навредят на по-малките банки и на тези с ниски прекомерни резерви.
Операции на отворен пазар
Това са дейности като покупки или продажби на дългови инструменти (държавни облигации, записи или бонове), извършвани от централните банки, за да повлияят на определени аспекти на икономиката чрез увеличаване или намаляване на паричното предлагане. Операциите на отворен пазар пряко влияят на основни фактори като валутни курсове, заетост и т.н. Тези дейности обикновено се следят отблизо от фундаменталните анализатори и търговците, тъй като те влияят на ликвидността на Форекс пазара.
В Съединените щати Федералният комитет за операции на открития пазар (ФКОП) на Федералния резерв прилага паричната политика. Той провежда политически срещи 8 пъти всяка година, за да оцени текущите икономически условия, да предостави насоки за бъдещето и да реши дали да разшири или намали паричното предлагане.
Ако ФКОП цели да разшири паричната маса, той ще купува ценни книжа от търговските банки. Придобитите пари могат да бъдат използвани от банките за отпускане на заеми на физически лица и предприятия. С увеличаването на кредитната активност лихвените проценти по заемите вероятно ще намалеят и ще привлекат повече заемополучатели. Този по-евтин достъп до капитал вероятно ще стимулира инвестиционната активност и в резултат ще насърчи икономическия растеж. В годините след финансовата криза през 2008 г. Федералният резерв вкарваше пари в икономиката чрез месечни покупки на облигации, за да стимулира растежа.
Обратно, ако ФКОП цели да намали паричната маса, той ще продава ценни книжа на търговските банки. По този начин наличните пари за кредитиране ще намалеят и лихвените проценти вероятно ще се увеличат. Тъй като достъпът до капитал става по-скъп, инвестиционната активност вероятно ще се забави и в резултат икономическият растеж може също да се забави.
Как обикновено се обявяват решенията относно политиките на централните банки?
Всяко изказване на председателя (президента или управителя) на дадена централна банка по време на редовно или специално изслушване обикновено предизвиква значително движение на валутния пазар. Търговците обикновено търсят улики дали може да се запази настоящата парична политика или дали могат да се въведат корекции.
Централните банки обикновено поддържат много добре организирана комуникация с инвеститорите – те имат публично оповестен график за политически срещи, речи на банкови служители и т.н. Централните банки представят своите политически изявления по такъв начин, че международните корпорации и големите инвестиционни или търговски банки назначават висококвалифицирани анализатори, които да ги превеждат на разбираем език. По този начин основните играчи на пазара се стремят да изяснят намеренията на централната банка. За малките търговци е най-добре да се придържат към действията на големите пазарни участници, защото те може да са успели да дешифрират обявленията на централните банки.
Централните банки никога не предлагат директни изявления, защото все още не знаят как икономиките ще реагират на техните решения и какви тенденции може да покажат макроданните. Ако една централна банка обяви днес повишение на лихвените проценти, но утре правителствена агенция публикува слаби макроикономически данни, тогава банковите служители ще бъдат подтикнати да кажат, че ще се въздържат от действия по отношение на техните политики. Лицата, отговорни за съставянето на политики, трябва да имат пълна представа за перспективите. Те обикновено подготвят финансовия свят за постепенна промяна, като променят тона на своите изявления.
Инвеститорите, които са нови във финансовите пазари, трябва също да имат предвид високата волатилност, която обикновено настъпва по време на обявяване на политика от дадена централна банка. Ако решението за политика или изявлението на банката значително изненадат инвеститорите, това може да предизвика значително движение на валутния пазар. Дадена централна банка винаги може да промени своето мнение за икономическите перспективи и винаги може да преразгледа своите прогнози за основните макроданни (заетост, инфлация по индекса на потребителските цени, потребителско доверие, продажби на дребно, БВП и т.н.). По време на такива обявления неопитните търговци трябва да бъдат особено внимателни, стриктно да управляват своето рисково излагане на текущите си позиции и да преоценят дали да отварят нови сделки.
Централните банки могат също така да предприемат действия, известни като словесни интервенции. Това са забележки от страна на банкови служители, които могат да бъдат тълкувани от пазарите като поддържащи или отслабващи определена валута. Понякога сред инвеститорите нарастват спекулациите, че определена политика е вероятно да бъде предприета от дадена централна банка. Самата банка може да използва словесни интервенции на пазара, за да потисне такива спекулации. В други случаи словесни интервенции могат да бъдат използвани от банките, за да коригират курса на местната валута по умишлен начин. Това е особено валидна опция, когато валутният курс не е в унисон с конкретните цели на централната банка.
Например, управителят на централната банка на Австралия се намеси в пазара, като заяви, че банката се стреми към по-слаба национална валута за подпомагане на процеса на икономическо ребалансиране поради затихването на инвестиционния бум в минната индустрия на Австралия. Доста вероятно е такова изявление да доведе до по-ниско търсене на австралийския долар.
Индекс на потребителските цени като индикатор
По-внимателно наблюдаван индикатор е основният CPI, който изключва волатилните категории като цените на храни и енергия. Това е мярката за инфлация, която Федералният резерв използва, за да прави корекции в паричната политика.
Друг индикатор, публикуван заедно с основния CPI, е верижно-претегленият CPI. Той по-добре отразява действителните потребителски модели в сравнение с общия и ядрения CPI, тъй като взима предвид субституцията и новите продукти. Ако потребителите купуват един артикул вместо друг поради по-високата цена на първия артикул, верижно-претегленият CPI ще отрази тази смяна, докато основният CPI няма да го направи.
Индексът на потребителските цени, като индикатор, има предсказателна природа и има тенденция да предизвиква значителна волатилност както на Форекс, така и на фондовите пазари — не само в деня на публикуването на данните, но и за 1-2 седмици напред. Докладът за CPI може да предостави указания за потенциални действия на централните банки в бъдещите им заседания относно политики.
Източник на данни: U.S. Bureau of Labor Statistics
В разширяваща се икономика, по-бързо от очакваното увеличение на годишния основен CPI за определен период (например няколко месеца) има тенденция да подкрепя националната валута, защото потребителските цени се доближават до нивото на инфлация, към което централната банка се цели. Това би показало също, че икономическото възстановяване вероятно се ускорява.
Все пак, доста висока CPI инфлация (значително над целевата инфлация на централната банка, която осигурява ценова стабилност) може да навреди на икономиката.
В условията на бавна икономическа среда, по-бавно от очакваното увеличение на годишния основен CPI за определен период може да покаже слабо инфлационно налягане и по-нататъшна нужда от стимулираща парична политика за насърчаване на растежа. В този случай националната валута вероятно ще загуби стойност.
Брутен вътрешен продукт като индикатор
Брутният вътрешен продукт (БВП) е основен показател за фундаментален анализ, който отразява размера на дадена икономика. БВП показва общата парична стойност на всички произведени стоки и предоставени услуги от дадена нация за определен период от време (тримесечие или година). Здравословният икономически (БВП) растеж е свързан със силен ръст на заплатите и ниска безработица, тъй като компаниите търсят работна сила, за да могат да отговорят на по-високото търсене. Ако ръстът на БВП се промени значително, в която и да е посока, това обикновено ще повлияе съществено на местната валута.
Форекс търговците обикновено търсят по-високи темпове на растеж на БВП в очакване на по-високи лихвени проценти. Силният темп на растеж се превръща в ползи за потребителя или увеличава вероятността за разходи. Така шансовете за по-нататъшно икономическо разширяване също нарастват. С увеличаването на потребителските разходи може да се предизвика инфлация, която много вероятно ще бъде ограничена от централната банка чрез повишаване на лихвения процент. Това е особено валидно, ако потребителските цени започнат да нарастват с по-бърз темп от общия икономически растеж.
В Съединените щати докладът за БВП се публикува от Бюрото за икономически анализи в три версии – предварителна, ревизирана (втора оценка) и окончателна. Опитните форекс търговци, които използват фундаментален анализ, винаги ще разглеждат връзката между отделните цифри, а не само индивидуалните отчети. Първо се взема под внимание предварителната цифра на БВП, след което фокусът на търговците се насочва към окончателния доклад. Ако окончателната цифра на БВП сочи растеж от 3,0%, например, след като предварителната оценка е била 4,5%, тогава положителната нагласа и нейното въздействие върху Форекс пазара вероятно ще бъдат слаби. И обратно, ако окончателната цифра на БВП надвишава предварителната оценка, положителният ефект върху местната валута вероятно ще бъде значителен.
Източник: Statista
Има три вида пазарни реакции на публикуването на числата за БВП:
Първо, публикуваното БВП, което не отговаря на очакванията на пазара (консенсус на оценки на анализатори), обикновено ще предизвика разпродажба на местната валута спрямо чуждите валути. По-нисък от очаквания растеж на БВП на Обединеното кралство, например, би означавал забавяне на икономическата активност и намаляване на привлекателността на Британския паунд поради по-ниската вероятност Банката на Англия да повиши лихвения процент. Ако наблюдавате валутната двойка GBP/USD, вероятно ще видите, че губи стойност, тъй като инвеститорите вероятно продават паунда и купуват американския долар. Колкото повече действителният БВП се различава от консенсуса на пазара, толкова по-значително ще бъде обезценяването на паунда.
Второ, обявеният БВП, който съвпада с очакванията на пазара, обикновено изисква допълнителен анализ. Ако предварителните и окончателните оценки на БВП съвпадат, търговците ще трябва да сравнят реалната цифра с тази от предходните тримесечия и дори с цифрите от съответния период на предходната година. Обаче анализът на текущата ситуация по този начин може да доведе до различни мнения сред инвеститорите. Вследствие на това ценовите движения ще са смесени, защото пазара ще разяснява детайлите.
Трето, публикуваният БВП, който надминава очакванията на пазара, обикновено ще подкрепи местната валута спрямо нейните конкуренти. По-бърз от очаквания растеж на БВП на Обединеното кралство ще предизвика купуване на паунда и продаване на американския долар, например, или стойността на валутната двойка GBP/USD ще се увеличи. Колкото повече реалното четене на БВП се различава от консенсуса на пазара, толкова по-значително ще бъде покачването на паунда.
Фундаментални икономически показатели на пазара на труда
Здравият пазар на труда е основна движеща сила зад икономическия растеж. Нека обсъдим някои от ключовите основи, които отразяват състоянието на заетостта в най-голямата икономика в света – Съединените Щати.
Изменение на заетостта извън земеделието
Това е макроикономически показател с висока волатилност, публикуван на месечна база от Научноизследователския институт на ADP. Той отразява състоянието на заетостта в частния сектор извън земеделието в САЩ и се базира на данни, обхващащи 400 000 бизнес клиенти от 19 основни икономически сегмента. Този показател се оценява, използвайки същата методология, употребявана от Бюрото по трудова статистика на САЩ. Тъй като се публикува два дни преди официалните правителствени данни за заетостта, докладът на ADP за заетост извън земеделието служи като предшественик на официалния правителствен доклад за неселскостопанския труд. По-бърз от очакваното ръст на заетостта обикновено се счита за бичи (bullish) сигнал за щатския долар и обратното.
Първоначални заявки за безработица
Публикуван на седмична база, този показател показва броя на хората, които за първи път са подали заявления за помощ при безработица през изминалата седмица. Ако броят на заявленията за безработица има тенденция да намалява, това е показател за сила на пазара на труда, тъй като по-малко хора са останали без работа през проследявания период. По-голямо от очакваното понижение на заявленията или стойност, която напълно изненадва пазарните участници, обикновено води до висока краткосрочна волатилност в валутни двойки, съдържащи щатския долар.
Неселскостопанска заетост
Това е най-важният и най-внимателно наблюдаван макроикономически показател в доклада за Състоянието на Заетостта на Министерството на труда на САЩ, публикуван в първия петък на всеки месец. Този показател отразява месечното изменение в неселскостопанската заетост – по-висока стойност показва ръст в броя на работните места през наблюдавания месец в сравнение с предходния период. Показателят представя общия брой на наетите служители във всички сектори на бизнеса, с изключение на следните групи – селскостопански работници, служители на неправителствени организации, общи правителствени служители и служители на частни домакинства. Общата неселскостопанска заетост представлява 80% от служителите, които произвеждат целия БВП на САЩ.
Източник на данни: банка на федералния резерв на Сейнт Луис
Когато икономиката върви добре, публикуваната стойност най-често попада в диапазона 50 000-300 000. Положителното показание може значително да подкрепи долара, особено ако значително надхвърля пазарните очаквания.
Равнище на безработица
Отчитан всеки месец, този показател отразява процента на общата работна сила, която не е заета и активно търси работа. Един човек се счита за безработен, ако отговаря на всеки един от следните критерии – трудоспособен е, не е бил нает през предходната седмица и е търсил работа поне 4 седмици, завършващи в седмицата на изследването. Освободени лица, които чакат да бъдат наети отново, също се включват в групата на безработните.
Високите нива на безработица са заплаха за икономиката, тъй като те възпрепятстват потребителските разходи, които са ключова движеща сила за ръста на БВП на САЩ. Слабият пазар на труда също има тенденция да подкопава потребителските настроения, засягайки активно работещите хора. Въпреки това, твърде ниските нива на безработица също са нежелани за правителствата, тъй като те предизвикват инфлация и увеличават заплатите, което може да доведе до прегряване на икономиката. Нивата на безработица в диапазона 4%-6% обикновено се считат за здравословни. Равнището на инфлация и равнището на безработица са обратно свързани фундаментални показатели, както е показано от така наречената „Крива на Филипс“.
Индекс на мениджърите по продажбите (PMI)
Индексът на мениджърите по продажбите (PMI) е навременен фундаментален индикатор, който отразява нагласите в различни сегменти на икономиката – производство, строителство, услуги. В Съединените щати докладът за PMI се публикува на първия работен ден от всеки месец от Института за управление на доставките, неправителствена организация с над 40 000 членове. Подобни индикатори за страните от еврозоната и Обединеното кралство се публикуват от изследователската група S&P Global.
PMI представлява комплексен индекс, състоящ се от няколко подиндекса, и се базира на анкети на над 400 мениджъри по продажби, които оперират в страната. Всеки подиндекс има специфично тегло:
- Нови поръчки от клиенти – 0,30
- Ниво на производство – 0,25
- Ниво на заетост – 0,20
- Време за доставки от доставчици – 0,15
- Ниво на инвентаризация – 0,10.
Резултатите от анкетите обикновено се разпределят в 3 опции – „по-добре“, „същото“ или „по-зле“. Стойността на PMI може да бъде изчислена по следния начин:
PMI = (P1 * 1) + (P2 * 0,5) + (P3 * 0), където
- P1 представлява броя на анкетираните (като процент), които съобщават за подобрение на бизнес условията,
- P2 представлява броя на анкетираните (като процент), които съобщават липса на промяна в бизнес условията,
- P3 представлява броя на анкетираните (като процент), които съобщават за влошаване на бизнес условията.
Стойността на PMI може да варира между 0 и 100. Стойност от 100 показва, че 100% от анкетираните в проучванията посочват подобряване на условията. Стойност 0 показва, че 100% от отговорите посочват влошаване на условията. А стойност 50 показва, че 100% от отговорите посочват липса на промяна в условията.
От гледна точка на фундаментален анализ, ключовата стойност на PMI, която трябва да наблюдавате, е 50,0. Ако действителната стойност на PMI надвишава 50,0, това показва, че съответният сегмент (производство, строителство или услуги) се разширява. Тъй като тези сектори се разширяват, много е вероятно цялостната икономическа активност също да се увеличава. Следователно PMI е водещ индикатор, който намеква за потенциалните нива на растеж на БВП.
PMI стойност от 42,0 също се следи внимателно. Ако PMI има тенденция с времето да остава над това ниво, това показва, че икономиката се разширява. Стойности между 42,0 и 50,0 всъщност отразяват колко силно е разширението. Ако PMI има тенденция да остава под нивото 42,0 за дълъг период от време, това показва, че икономиката е влязла в рецесия.
Фундаменталните трейдъри обръщат особено внимание на месечните промени в стойността на PMI, тъй като те обикновено предизвикват значителна краткосрочна волатилност на валутния пазар. Ако действителната стойност на PMI надвишава пазарния консенсус, тя обикновено ще подкрепи националната валута и обратно. Действителни стойности на PMI, показващи по-слаба контракция в бизнес активността от очакваната от пазарните играчи, също ще подкрепят местната валута.
Продажби на дребно и потребителски разходи
Докладът за продажбите на дребно се публикува от Бюрото за преброяване на населението на САЩ около 13-то число на всеки месец и представя стойността в долари на продадените стоки в сектора на търговията на дребно. Този доклад се базира на извадка от компании с различни размери. Той е полезен индикатор, тъй като измерва състоянието на търговията на дребно, както и общата ценова активност. В САЩ почти две трети от общия БВП се формира от потребителски разходи.
Докладът за продажбите на дребно е съвпадащ индикатор (отразяващ текущото състояние на икономиката) и също така е прединфлационен индикатор (използван за определяне на вероятността за повишение или намаление на лихвените проценти от централните банки). Забележителен ръст в продажбите на дребно (значително над очакванията на пазара) в средата на бизнес цикъла може да показва нарастваща инфлация. В резултат на това централната банка може да бъде подтикната да повиши лихвените проценти в краткосрочен план, за да облекчи инфлационния натиск, което ще подкрепи националната валута, но ще доведе до разпродажба на местните фондови и облигационни пазари.
Значителен спад в продажбите на дребно (по-бърз от очакванията на анализаторите) може да показва потисната инфлация и дори да подтикне централната банка да намали лихвените проценти. Това ще доведе до обезценка на националната валута.
Индексът на цените за лични потребителски разходи (Personal Consumption Expenditures Price Index, накратко PCE) е друг ключов фундаментален индикатор, който измерва потребителските разходи за стоки и услуги в САЩ. Този индикатор отразява средното увеличение на цените на устойчиви и неустойчиви стоки и услуги, които се закупуват от физически лица, семейства и неправителствени организации.
Публикуван от Бюрото за икономически анализи на САЩ всеки месец, докладът за индекса PCE се базира на данни от доклада за БВП. Той се различава от доклада за CPI, който използва като основа домакински анкети.
Като индекс, фундаменталният индикатор PCE има базисна година 2012 и базисна стойност 100. Индексът PCE представя текущото лично потребление в днешни цени в сравнение с текущото лично потребление в цени от 2012 година.
Ако индексът на цените на PCE се увеличи повече от очакваното през определен период (няколко месеца, например), това може да означава, че инфлационната цел на Федералния резерв се достига. В резултат на това щатският долар вероятно ще получи подкрепа.
И ако индексът на цените на PCE се увеличи с по-бавен темп от очакваното през определен период, това може да означава потиснат инфлационен натиск. Така че щатският долар вероятно ще се обезцени поради по-ниското търсене.
Бюрото за икономически анализи също ще публикува основен измерител на инфлацията – основния индекс на цените на PCE, който не взема предвид волатилни компоненти като цените на петрола, газа и храните. Това е инфлационният измерител, по който Федералният резерв коригира целевия диапазон за федералния лихвен процент.
Индикатори на пазара на недвижими имоти
Докладите за пазара на жилища, предоставени от Бюрото за преброяване на населението и Националната асоциация на брокерите на недвижими имоти в САЩ, както и Lloyds Banking Group в Обединеното кралство, предоставят информация за дейността в секторите на жилищата и ипотечното кредитиране.
Някои от ключовите данни включват продажби на нови домове, продажби на съществуващи домове и предстоящи продажби на домове в Съединените щати. По-малко значимите индикатори включват започнати жилищни строежи и строителни разрешителни в САЩ и Канада, както и Индекса на цените на жилищата на Halifax в Обединеното кралство.
Продажби на нови домове – публикуван от Бюрото за преброяване на населението на САЩ в края на всеки месец, този индикатор следи продажбите на новопостроени къщи. Продажбите на нови домове обикновено имат значителен ефект върху Форекс пазара, защото могат да доведат до увеличение на потреблението. Този индикатор също предсказва икономически спад или разширение, тъй като личният доход на потребителите е силно чувствителен. Ако продажбите на нови домове започнат да намаляват в продължение на няколко последователни месеца, това предполага, че може да има икономическа депресия на хоризонта и обратно. Продажбите, които са по-високи от очакваното, обикновено ще подкрепят националната валута.
Предстоящи продажби на домове – индексът на предстоящите продажби на домове може да се използва като предвестник на реалните продажби на домове, тъй като около 80% от предстоящите продажби на домове стават реални продажби в рамките на 2 или 3 месеца. Този индикатор е по-точен в сравнение с други индикатори на пазара на жилища, тъй като обхваща повече от 20% от пазара. По-доброто от очакваното представяне на индекса обикновено ще подкрепи щатския долар.
Продажби на съществуващи домове – публикувано от Националната асоциация на брокерите за недвижими имоти всеки месец, докладът за продажбите на съществуващи домове представя продажбите и стойността на жилища тип кондо, “co-op” сгради и еднофамилни къщи. Продажбите на съществуващи домове всъщност нямат реален директен ефект върху икономиката на САЩ, защото няма икономическа дейност (нищо не се произвежда при продажбата). Затова този доклад има ограничен ефект върху щатския долар, за разлика от данните за продажбите на нови домове (които са свързани със значителна икономическа дейност).
Трейдърите следят числата за продажбите на съществуващи домове, тъй като те подсказват накъде се насочва икономиката като цяло. Притежаването на дом често се счита за знак на богатство и, за разлика от паричното богатство, което е концентрирано в определени региони, жилищното богатство е равномерно разпределено в цялата страна.
Започнати строежи, цтроителни разрешителни – тези два индикатора обикновено водят до умерена волатилност на пазара. Данните се публикуват около 16-то число на всеки месец от Бюрото за преброяване на Министерството на търговията на САЩ.
Започнатите строежи представят броя на жилищата, чието строителство вече е започнало. Строителните разрешителни са разрешения, които позволяват изкопните работи. И започнатите строежи, и строителните разрешителни обикновено се увеличават няколко месеца след намаляването на ипотечните лихви. По-високият от очакваното брой на започнатите строежи и разрешителни обикновено подкрепя националната валута.
Индекс на цените на жилищата Halifax – публикуван в края на всеки месец от Lloyds Banking Group, този индикатор отразява промяната в цените на недвижимите имоти в Обединеното кралство. Той обикновено има по-ограничен ефект върху волатилността на форекс пазара.
Икономически индикатори за нагласи
Икономическите нагласи обикновено се оценяват с помощта на фундаментални индикатори, които определят оптимизма или песимизма на бизнеса и домакинствата относно макроикономическите перспективи на дадена страна или регион. Фундаменталните трейдъри обикновено разглеждат данните за икономическите нагласи, за да оценят вероятността за по-високи потребителски разходи. Има три основни индикатора за икономически нагласи, които се публикуват всеки месец:
- Индекс на потребителската увереност в САЩ от изследователската група Conference Board;
- Индекс на увереността на Университета на Мичиган (предварителен и окончателен);
- Индекс на икономическите нагласи на ZEW (Еврозона, Швейцария, Обединено кралство).
Други събития, влияещи на форекс пазара
Форекс е глобален и взаимосвързан пазар и поради тази причина събитията, които се случват на всяко място по света, обикновено веднага влияят на валутните курсове.
Политически събития – изборите са добър пример за такива събития и обикновено имат значителен ефект върху местната валута. Най-често търговците на валута следят предизборните проучвания, за да получат идея за потенциалния резултат. Ако настоящото правителство на дадена страна предстои да бъде сменено, това обикновено означава нова идеология и нови фискални и монетарни политики. Те могат да се превърнат в основен двигател на оценката на местната валута.
Неочакваните избори са друг интересен случай за търговците. Такива внезапни и неочаквани събития могат да бъдат резултат от корупционни скандали, вот на недоверие или някаква друга ситуация и биха могли потенциално да предизвикат хаос на пазара.
Също така, вълненията сред населението на дадена страна могат да представляват още по-големи рискове. Протести, стачки и по-екстремни форми на граждански вълнения биха могли да предизвикат икономическа несигурност, загуба на кредитен рейтинг и по-интензивна политическа нестабилност. Всички тези обстоятелства вероятно ще доведат до значителна девалвация на местната валута, поне в краткосрочен план. В дългосрочен план, такива смутове вероятно ще утихнат, докато местната валута ще остане на обменни курсове, отразяващи перспективите за растеж на БВП на страната.
Природни бедствия – такива събития могат да имат опустошителни ефекти върху оценката на националните валути. Наводнения, торнада, земетресения, урагани, вулканични изригвания и т.н. могат сериозно да повредят не само инфраструктурата на страната, но и нейния морал, като същевременно предизвикат висока волатилност на местните финансови пазари.
Например, земетресенията в Япония и Нова Зеландия доведоха до обезценяване на йената и киви долара в началото, поради икономическите щети, които нанесоха. След това и двете валути се възстановиха, след като страните получиха застрахователни средства от чужбина за финансиране на процеса на възстановяване. След това йената и киви доларът отново се обезцениха поради действията, предприети от централните банки на двете страни. За да подпомогнат възстановяването, централните банки понижиха лихвените проценти и предоставиха допълнително финансиране на финансовите пазари.
Военни действия – войните също имат широко мащабно въздействие върху икономиките. Повредената инфраструктура би затруднила краткосрочната икономическа жизнеспособност и би струвала милиони или дори милиарди за възстановяване. Значителна част от тези средства вероятно ще бъдат заемани. Икономика, разрушена от война, ще трябва да се възстанови с нискоразходен капитал, произтичащ от намалени лихвени проценти. В резултат на това, националната валута неизбежно ще девалвира.
Във времена на война пълната несигурност обикновено заслепява бъдещите очаквания и ежедневното развитие на ситуацията. Може да се очаква волатилността на валутите, ангажирани във войната, да бъде много по-висока от волатилността на валутите, които не участват в конфликта.
Фундаментален анализ на фондовия пазар
При фондовия пазар фундаменталният анализ цели да определи истинската стойност на акциите чрез изследване както на икономически, така и на финансови фактори. Фундаменталните анализатори обикновено разглеждат всичко, което може да повлияе на стойността на акцията – от макрофактори като условия в дадена индустрия и общо икономическо състояние до микроикономически фактори като ефективност на управлението.
Фундаменталните анализатори се стремят да разберат дали акциите са правилно оценени на пазара. За да направят това, първо ще изследват общото състояние на съответната икономика, след това състоянието на конкретната индустрия и накрая ще се фокусират върху представянето на отделната компания.
Фундаменталните анализатори обикновено създават модел за определяне на цената на акцията на конкретна компания, като използват публично достъпни данни. Тази оценка представлява информираното мнение на анализаторите за това каква трябва да бъде цената на акцията на компанията в сравнение с текущата й пазарна цена. Тази определена цена обикновено се нарича истинската стойност на акцията.
В случай че оценките на анализаторите посочват, че истинската стойност на акцията трябва да бъде значително над текущата пазарна цена, екипът от анализатори може да класифицира акцията като „Overweight“ (надвишено тегло) или „Купи“. Инвеститорите, които следват проучванията на този екип от анализатори, могат да приемат това като препоръка за действие. В случай че оценките на анализаторите посочват, че вътрешната стойност на акцията трябва да бъде значително под текущата пазарна цена, тогава акцията може да бъде надценена. В резултат на това екипът от анализатори може да ранжира акцията като “Underweight” (твърде ниско тегло) или „Продай“.
Акциите с благоприятни препоръки обикновено ще бъдат купувани от инвеститорите, тъй като тези акции се очаква да се увеличат с времето. А акциите с неблагоприятни оценки се очаква да намалят стойността си с времето. Тези акции могат потенциално да бъдат премахнати от портфейлите на инвеститорите (инвеститорите ще ги добавят като къси позиции).
Фундаменталните фактори, които се отнасят до фондовия пазар, обикновено принадлежат към две основни категории:
Количествени фактори – всички данни, които могат да бъдат представени в числа и величини. Тези фундаментални данни представляват измеримите характеристики на дадена компания. Най-големият източник на количествени данни (като приходи, печалба, ROI, ROA, задължения и др.) са корпоративните финансови отчети;
Качествени фактори – начинът или стандартът на извършване на бизнес. Тези фактори не са материални и могат да се отнасят до качеството на висшите ръководители на компанията, патенти, вътрешни технологии или колко е разпознаваем конкретен бранд.
Фундаменталният анализ на фондовия пазар обикновено ще разглежда и двете категории.
Количествени фундаментални фактори
Всяка публично търгувана компания съобщава своите финансови резултати във финансовите си отчети. Количествената информация, която съдържат тези отчети, се използва от фундаменталните анализатори и трейдърите за вземане на инвестиционни решения. Обикновено те обръщат внимание на три ключови финансови отчета: отчети за приходите, балансови отчети и отчети за паричния поток.
На първо място, балансът на една компания представя нейните активи, задължения и основен капитал в определен момент от времето. Финансовата структура на една компания е балансирана по следния начин:
Корпоративни активи = корпоративни задължения + собствен капитал на акционерите
Активите включват всички ресурси, които компанията притежава или контролира в даден момент от времето. Това включва пари, инвентар, машини и недвижими имоти. Другата страна на баланса отразява общата стойност на паричните средства, които са използвани за закупуване на активите. Компанията може да осигури средства чрез задължения или основен капитал. Задълженията са всъщност дълг, който трябва да бъде платен, а основният капитал отразява общата стойност на финансовите ресурси, които собствениците на компанията са вложили в бизнеса. Печалбите, генерирани в предходни години (неразпределени печалби), също са част от основния капитал на компанията.
Второ, за разлика от балансовия отчет, който предоставя обзор на бизнеса на компанията, отчетът за приходите отразява нейните резултати за определен период от време (тримесечие или цяла година). Отчетът за приходите предоставя информация относно приходите, разходите и нетната печалба на компанията, получени от нейните бизнес операции през конкретния период.
Трето, отчетът за паричните потоци предоставя запис на паричните потоци и паричните разходи за определен период от време. Обикновено той включва следните дейности, свързани с паричните потоци:
- Пари от инвестиране – придобиване на активи заедно с приходите от продажба на други предприятия, оборудване или дългосрочни активи;
- Пари от финансиране – пари, които компанията плаща или получава от издаване и заемане на средства;
- Оперативни парични потоци – парите, които компанията генерира в резултат на ежедневните си бизнес операции.
За една компания е доста трудно да манипулира своята парична ситуация. Докато опитните счетоводители могат да направят всичко, за да манипулират печалбата, може да е почти невъзможно да го направят с парите в банката, например. Това е причината, поради която някои трейдъри и инвеститори, фокусирани върху фундаменталния анализ, използват отчета за паричните потоци на компанията като по-надеждна мярка за финансовите резултати.
Качествени фундаментални фактори
На първо място, това е бизнес моделът на компанията – дали е базиран на продажби на бързо хранене, например, дали компанията генерира повечето от своите приходи и печалба по този начин, или просто разчита на роялти и франчайз такси.
Второ, какво е естеството на индустрията, в която оперира компанията – пазарен дял сред конкурентите, клиентска база, перспективи за растеж, бизнес цикли, регулации и т.н.
Трето, какво е конкурентното предимство на компанията. Успехът в дългосрочен план е тясно свързан със способността на компанията да поддържа конкурентно предимство. Примери включват мощния бранд Coca – Cola, както и Microsoft, който доминира в сегмента на операционните системи за компютри. Такива конкурентни предимства, постигнати с времето, създават „ръв“, който държи конкурентите в индустрията на разстояние. Ако се постигне конкурентно предимство, акционерите на компанията ще се радват на значителни награди не само за няколко години, а за десетилетия.
Четвърто, някои инвеститори смятат, че управлението е най-важният фактор за инвестиране в дадена компания. Най-здравите бизнес модели със сигурност ще се провалят, ако висшите ръководители не успеят да реализират корпоративните стратегии правилно. Ритейл инвеститорите може да нямат възможност да се срещнат и оценят екипа по управлението на компанията, но винаги могат да проверят корпоративния уебсайт и да разгледат автобиографиите на висшите ръководители и членовете на управителния съвет. Колко успешни са били те в предишните си роли и при предишни работодатели? Продават ли наскоро голяма част от своите акции?
Пето, какво е корпоративното управление на компанията – всички политики, които определят отговорностите и отношенията между заинтересованите страни, ръководството и директорите. Инвеститорите винаги ще искат да правят бизнес с компания, която действа по честен, прозрачен, етичен и ефективен начин. Важно е да се определи дали ръководителите уважават правата и интересите на акционерите и дали комуникацията с акционерите е винаги прозрачна и разбираема. Ако комуникацията не е на ниво, може би ръководството се опитва да скрие информация за общото финансово здраве на компанията или други ключови области на бизнеса.
Заключение
За да се направи финансов анализ на дадена страна, международна индустрия или конкретно корпоративно предприятие, е необходимо да се вникне в разнообразие от фактори (икономически, социални и политически по своето естество). И все пак, наблюдението на цялостната и сложна фундаментална картина може да се окаже предизвикателство, изискващо години опит. Трябва да отбележим, че вземането на инвестиционни решения в различни пазарни сегменти, основани изцяло на фундаментален анализ, не винаги може да доведе до успех. Затова, наред с фундаменталните фактори, е необходимо да сте наясно и с другия възможен начин за изследване на пазарните условия – техническия анализ – и да използвате силните страни и на двата метода за ваше предимство.
