| Преведено от , | Обновено: ноември 13, 2024Техническият анализ представлява метод за оценка на пазара, който разчита на статистически данни за пазарната активност, като например историческите цени и търговския обем. За разлика от фундаменталните анализатори, техническите анализатори (техниците) не се стремят да определят реалната стойност на даден търговски инструмент. Вместо това, те използват ценови графики и други инструменти, за да откриват модели, които да подсказват за бъдещи пазарни тенденции.
Техническият анализ просто изучава предлагането и търсенето на пазара с помощта на различни инструменти, за да определи бъдещата му посока и тенденции. Той може да се прилага при всеки клас активи, за които има исторически търговски данни, включително валутните двойки, акциите, суровините, фондовите индекси, криптовалутите, облигациите, фючърсите и други.
Техническия анализ предполага три основни неща:
- Първо, цените са от първостепенно значение. Разчитащите на техническия анализ предполагат, че във всеки един момент цената на даден търговски инструмент отразява всичко, което е повлияло или може да повлияе на пазара, включително фундаменталните фактори. При фондовите пазари, например, анализаторите предполагат, че основите на дадена компания, по-широките макроикономически фактори, както и пазарната психология са отразени в стойността на акцията. Следователно няма нужда да се разглеждат всички тези фактори отделно.
- Второ, движението на цените обикновено следва трендове. След като един тренд се формира, бъдещите цени е много по-вероятно да се придвижат в същата посока като тази на тренда, отколкото да вървят срещу него.
- Трето, историята се повтаря, предимно по отношение на движението на цените. Това често се приписва на пазарната психология. Или можем да кажем, че участниците в пазара системно реагират на едни и същи пазарни стимули с времето. Техническият анализ разчита на графични модели, за да изследва пазарното движение и да идентифицира трендовете. Тези графики илюстрират ценовите модели, които често могат да се повторят.
Предимства и недостатъци на техническия анализ
Първо, техническият анализ почти не е зависим от фундаменталните данни. За един технически анализатор, всяка новина или макро отчет по един или друг начин вече са отразени в цената на пазара. Така че, търговецът не е задължително да чака публикуването на месечни или тримесечни макроикономически данни или случването на някакво сезонно събитие.
Друго предимство на техническия анализ е, че той осигурява на търговците бърза и точна илюстрация на необходимите им данни. Всичката нужна информация е включена в една-единствена ценова графика – движението на цената, нивото на открития интерес и обема. С помощта на подходящите инструменти за анализ, техническият анализатор може за няколко минути да определи дали дадена сделка си заслужава или не. Той също така ще може лесно да пресметне целевата печалба и параметрите за управление на риска.
Колкото до недостатъците, техническият анализатор трябва да е предпазлив, когато използва предимно изоставащи индикатори при изграждането на стратегията си, тъй като те се базират на данни за минали или текущи събития. Следва, че такива индикатори никога не могат да дадат напълно надеждни прогнози за бъдещите развития.
Също така, инструментите за технически анализ са достъпни за всички участници на пазара, така че начинаещите и експертите могат да използват един и същ арсенал. Понеже много търговци прилагат подобни стратегии, защитните стопове и нива на подкрепа и съпротива стават предвидими. В резултат на това, колебанията в цените също стават предвидими. За да има преимущество, човек трябва да усъвършенства стратегията си и инструментите, които използва.
И последно, търговците ще трябва да се научат да интерпретират изчисленията на инструментите за технически анализ по-добре от другите участници на пазара. Няма грешен начин за тълкуване на натрупаните данни, но винаги има по-добър.
В настоящето ръководство ще се фокусираме върху някои ключови концепции при техническия анализ, ще разгледаме популярни технически индикатори и ще проучим често срещани графични модели.
Концепцията за пазарна тенденция
Когато говорим за тенденция, имаме предвид посоката, в която се движат пазарните цени. Търговците могат да използват посоката на пазара, формирана от нарастващи или намаляващи цени, за да реализират печалби като прилагат подходящи стратегии за следване на пазарните тенденции.
Възходяща (бича) тенденция се наблюдава, когато цената регистрира по-високи върхове и по-високи дъна.
Низходяща (меча) тенденция се наблюдава, когато цената регистрира по-ниски върхове и по-ниски дъна.
Странична тенденция (плоска тенденция или търговски диапазон) се наблюдава, когато цената има тенденция да се движи в определен диапазон, без да показва значително движение нагоре или надолу. С други думи, тя си остава на почти същото ниво. Такава пазарна конфигурация може да се наблюдава при временното спиране на по-значими тенденции.
Трябва да отбележим, че методите за следване на трендовете могат да бъдат надеждни само по време на бичи или мечи тенденции, но не дават добри резултати при търговските диапазони. Повечето търговци, които разчитат на технически анализ, използват ценови осцилатори за да се възползват от страничните (плоски) тенденции.
Също така, цените никога не се движат в една непрекъсната линия. Понякога има малки контратенденции в рамките на една по-голяма тенденция, които я правят трудна за идентифициране. Трябва да отбележим също, че тенденциите могат да бъдат с различна продължителност. С други думи, краткосрочните тенденции са част от дългосрочните. От гледна точка на техническите анализатори, тенденцията представлява посоката на ценовото движение, която се наблюдава достатъчно дълго време, за да се идентифицира и използва.
Някои технически анализатори използват пълзящи средни стойности (moving averages), за да изгладят краткосрочните тенденции в рамките на интересуващата ги тенденция. Това им позволява да засекат дългосрочни тенденции.
Други търговци пък внимателно изследват ценовата графика в търсене на екстремни точки (върхове и дъна), разделени от определени времеви периоди и след това рисуват линия между тези точки. Тази линия е известна като „трендова линия“ или „тенденционна линия“. Когато се рисува между екстремни точки (от връх до връх или от дъно до дъно), търговците могат да определят посоката на цената и границите ѝ. Ако трендовата линия бъде нарушена, това може да означава, че основната тенденция вероятно се обръща.
Търговците обикновено рисуват трендова линия над ценовото движение, за да визуализират низходящи тенденции и под ценовото движение, за да визуализират възходящи тенденции. По време на низходяща тенденция, трендовата линия се определя от ценовите върхове (highs). При възходящи тенденции, трендовата линия се определя от ценовите долини (lows). Трябва да намерите поне два суинг върха или две суинг дъна, за да нарисувате трендова линия. Имайте предвид, че трябват поне три върха или три дъна, за да бъде валидна една трендова линия.
Концепцията за нива на подкрепа и съпротива
Нивата на подкрепа и съпротива са значими, базирани на исторически данни ценови нива, които търговците използват, за да идентифицират потенциални точки, където движението на пазара може да спре и да се обърне.
Нивото на подкрепа бележи най-ниската точка на низходящата пазарна тенденция – обикновено едно единично дъно. На това ниво продажбите срещат „покупателна подкрепа“, тъй като биковете влизат на пазара и низходящото движение губи инерция. Нивото на подкрепа обикновено служи или като сигнал, който подсказва на търговците да отворят дълги позиции, или като ценова цел за съществуващите им къси позиции.
Нивото на съпротива бележи най-високата точка на възходящата пазарна тенденция, където биковете са наравно с мечките. Щом мечките надделеят над биковете, цената ще се отдръпне от нивото на съпротива. Това ниво обикновено служи или като сигнал за търговците да отварят къси позиции, или като ценова цел за съществуващите дълги позиции.
За да открие нивото на подкрепа или съпротива, търговецът трябва да разгледа графиката на всяко значително дъно или връх или тази за определено ниво, където движението на пазара многократно е спряло и обърнало посоката си.
Горе може да видим, че възходящото движение на цените е спряло и на няколко пъти е настъпило обръщане – на очевидни нива на съпротива.
В следващата графика можем да видим противоположната ситуация, при която низходящото движение на цените е спряло и те са се обърнали няколко пъти, което показва очевидни нива на подкрепа.
След като определим нивата на подкрепа и съпротива, ще трябва да ги визуализираме, за да можем да ги използваме по-нататък. За целта, просто чертаем хоризонтална линия през определеното ниво на съпротива или подкрепа, където движението на цената се обръща.
Пълзящите средни стойности също могат да служат като нива на подкрепа и съпротива. Когато цените спадат по време на низходяща тенденция и се доближават до пълзящата средна стойност отгоре, те обикновено отскачат от нея. Ако обаче цените преминат под нея и продължат да спадат, това може да сигнализира подходящ момент за отваряне на къси позиции.
Когато цените са навлезли във възходящ тренд и се доближават до пълзящата средна стойност отдолу, те обикновено срещат съпротива на това ниво. Ако обаче цените преминат над нея и продължат да се покачват, това може да индикира добър момент за отваряне на дълги позиции.
Пробиви
Най-често пробивите (breakouts) се появяват, или когато цената премине под предишно ниво (или зона) на подкрепа и продължи да се понижава, или когато пробие над предишно ниво (или зона) на съпротива и продължи да се повишава. Пробивите говорят за съществени промени в търсенето и предлагането на конкретния търговски инструмент и показват, че вероятно започва нов тренд.
Пробивите в посоката на предишния тренд обикновено потвърждават, че той все още е налице. Въпреки това, пробивите в посока обратна на предишния тренд обикновено показват, че тенденцията вероятно се опитва да се обърне и търговците трябва да излязат от позициите си и също да ги обърнат.
Едно ключово обстоятелство тук е пробивът на предишна трендова линия или зона на подкрепа или съпротива. Второто ключово обстоятелство е потвърждението, че пробивът е действителен, а не „фалшив“.
Ако разгледаме случая със зоните на подкрепа (съпротива), точното ниво на пробив може да не е ясно. Но обикновено крайната точка на зоната на подкрепа (съпротива) може да се счита за ниво на пробив.
Ако разгледаме случая с трендовите линии, те могат да служат като по-точни нива на пробив. В този случай на търговците им трябва потвърждение, че трендовата линия е пробита. Някои хора предпочитат да изчакат свеща на пробива да затвори. Други предпочитат да изчакат две или повече свещни формации да затворят под нивото на подкрепа или над нивото на съпротива.
Има и други методи за потвърждаване на пробиви. Търговецът може да установи зона на пробив със специфичен процент над нивото на пробива. Ако цената успешно премине нивото на пробива и зоната над него, можем да говорим за реален пробив. Търговците могат да използват всеки процент като сигнал. При търгуването на акции, например, най-често се използва правилото за 3%, тоест точка, която е на 3% над нивото на пробива.
На едночасовата графика на двойката USD/JPY долу, използваме филтър от 0,30% от нивото на пробив.
Корекции (обратни на основната тенденция движения)
Корекцията е временно обръщане на посоката на цените срещу основната тенденция. Корекциите се различават от обръщането на цените, тъй като са краткосрочни и се противопоставят на основния дългосрочен тренд. Обръщането на цените от своя страна сигнализира края на основния тренд и началото на нов.
По време на значителна възходяща тенденция, покачването на цените периодично се прекъсва от низходящи корекции. Последните обикновено започват при точка на съпротива и завършват при точка на подкрепа. Корекциите сами по себе си са по-малки трендове и се движат в посока, обратна на основната тенденция.
При значителна възходяща тенденция е логично да се очаква, че корекциите ще бъдат кратки и няма да коригират голям процент от предишното покачване. Ако една възходяща тенденция изглежда силна, корекциите обикновено не надвишават 50% от предишното покачване. Същият принцип е валиден за низходящите тенденции.
Ако намалението на една корекция надвиши 50% по време на възходяща тенденция, линията на тренда при дългосрочната тенденция вече не е релевантна. Следователно, размерът на корекциите показва колко силен е дългосрочният тренд.
Канали
Каналите представляват търговски диапазони, дефинирани от трендова линия и успоредна линия, начертана през върховете и дъната на цената. В зависимост от посоката на движение на цената, могат да се оформят три типа канали – възходящи, низходящи и хоризонтални.
Възходящите канали представляват търговски диапазони с наклон нагоре, където цената регистрира по-високи върхове и по-високи дъна с почти еднакво темпо.
За да оформят възходящ канал, търговците трябва да следват няколко прости стъпки:
- Първо, поставяте трендова линия, както вече обяснихме в ръководството.
- Второ, поставяте друга линия със същия ъгъл и настройвате дължината ѝ според изпъкналостта на канала.
- Трето, плъзгате паралелната линия и я чертаете така, че да минава през най-близкия връх.
- Ако имаме реален възходящ канал, всички предишни върхове ще лежат на паралелната линия или ще се отклоняват от нея много малко.
- И последно, не трябва насилствено да правите втората (клонирана) линия успоредна на трендовата линия. В случай на несъответствие, просто няма да има канал.
Низходящите канали представляват търговски диапазони с наклон надолу, където цената регистрира по-ниски върхове и по-ниски дъна с почти еднакво темпо.
Хоризонталните канали представляват търговския диапазони без разлика в ъгъла между върховете и дъната – цената се движи между хоризонталните нива на поддръжка и съпротива.
Опорни точки и как да ги използваме
Опорните точки (pivot points) се използват от дневните търговци за определяне на най-вероятните нива на подкрепа и съпротива. Те могат също така да послужат за потвърждаване на пробиви на търговски диапазони.
Всеки търгуем инструмент регистрира четири ключови ценови нива в рамките на търговския ден – цена на отваряне, висока цена, ниска цена и цена на затваряне. Тези нива са достатъчни за изчисляване на опорните точки.
Много търговци разчитат на опорните точки, тъй като те могат да предсказват и посочват потенциални повратни точки по време на текущата търговска сесия. И тъй като пазарът тенденциозно реагира на тези нива, търговците могат да ги използват за отваряне на позиции. Формулата за изчисление на опорните точки може да бъде представена така:
Опорна точка = (висока цена + цена на затваряне + ниска цена) / 3
Съпротива 1 = 2 * опорна точка – ниска цена
Съпротива 2 = опорна точка + (съпротива 1 – подкрепа 1)
Съпротива 3 = висока цена + 2 * (опорна точка – ниска цена)Подкрепа 1 = 2 * опорна точка – висока цена
Подкрепа 2 = опорна точка – (съпротива 1 – подкрепа 1)
Подкрепа 3 = ниска цена – 2 * (висока цена – опорна точка)
Ако вземете цената на затваряне, най-високата и най-ниската цени на даден инструмент през предходния търговски ден, можете да изчислите 7 интересни опорни точки за текущия ден – реална опорна точка, три нива на подкрепа и три нива на съпротива.
Ако пазарът отвори над нивото на опорната точка, тогава тенденцията на текущата сесия е много вероятно да бъде за отваряне на дълги (купуване) позиции, стига търговският инструмент да остане над въпросната точка. Ако пазарът отвори под нивото на опорната точка, тенденцията на текущата сесия е много по-вероятно да бъде за отваряне на къси (продаване) позиции, но търговският инструмент трябва да остане под опорната точка.
Търговците могат да очакват обръщане или пробив на нивата съпротива 1 или подкрепа 1. Когато цената достигне нивата на съпротива 2 и съпротива 3 или подкрепа 2 и подкрепа 3, вече се наблюдава степен на свръхзакупуване или свърхпродаване на дадения актив. Търговците обикновено използват тези нива при затварянето на позициите си, а не при отварянето им.
Един от най-благоприятните сценарии е цената при отваряне на позицията да е над реалната опорна точка, пазарът да спре при ниво на съпротива 1 и да продължи нагоре към ниво на съпротива 2. В такива случаи, търговците могат да изберат да отворят позиция при пробив над нивото на съпротива 1 и да зададат целева печалба при ниво на съпротива 2. Ако пазарът наистина достигне нивото на съпротива 2, търговците могат да закрият половината си позиция на това ниво. След това могат да се насочат към нивото на съпротива 3, при чието достигане да затворят останалата част от сделката.
Ключовото предимство на използването на опорни точки е, че много участници на пазара разчитат на едни и същи изчисления, базирани на една и съща формула. От друга страна, начертаването на нива на подкрепа и съпротива, както и на трендови линии върху ценовата графика, може да бъде доста субективно.
Проста пълзяща средна стойност
Пълзящите средни стойности са ценни индикатори, които изглаждат ежедневните колебания на цените, като така позволяват на техническите анализатори ясно да различат основните тенденции, без да се разсейват от малките ежедневни движения.
Повишаващата се пълзяща средна стойност обикновено говори за наличие на възходяща тенденция, докато намаляващата сигнализира низходяща тенденция. Някои технически анализатори възприемат определен подход при свързването на пълзящите средни стойности с дадена пазарна тенденция. Ако даден инструмент се затвори над простата пълзяща средна стойност, вероятно е той да се движи във възходяща тенденция. Ако инструментът се затвори под простата пълзяща средна стойност, вероятно е да се наблюдава низходяща тенденция на пазара.
Изборът на период (дължина) на пълзящата средна стойност при оценяване на пазарните тенденции зависи от личните предпочитания на анализатора. Периодът (дължината) обикновено зависи от стила на търгуване и предпочитаната времева рамка за търговия. Следователно, настройването на подходящ период или дължина на простата пълзяща средна стойност се открива чрез експериментация и личен опит.
Въпреки че този тип пълзящи средни стойности помагат при откриването на пазарни тенденции, те го правят едва след започването им. Може да се каже, че пълзящите средни стойности са изоставащи индикатори, тъй като се базират на исторически цени.
Пълзящите средни стойности могат да имат различна дължина. Най-популярни сред дневните търговци са периодите от 10, 20, 30, 50, 80 и 200 дена. Десетдневната пълзяща средна стойност представлява почти две седмици, 20-дневната представлява един месец, а 80-дневната – четири месеца търговски данни.
По-дългите прости пълзящи средни стойности обикновено по-бавно отразяват промените в пазарните тенденции. Въпреки това, има по-малка вероятност те да дадат фалшив сигнал за промяна на тенденцията, тъй като представляват по-голям брой наблюдения на данни. Колкото повече информация се включва в изчислението на тези стойности, толкова по-маловажни ще бъдат ежедневните данни при изчислението. Големите промени в стойността на данните от даден ден най-вероятно няма да повлияят на дългосрочната проста пълзяща средна стойност.
Експоненциална пълзяща средна стойност
Простите пълзящи средни стойности често биват критикувани поради „ефекта на отпадане“, който се наблюдава при тях. Ако последната цена не показва почти никаква промяна, а най-старата налична цена значително се е променила, но отпадне, то пълзящата средна ще бъде засегната от изключването на по-старите данни. Простата пълзяща средна напълно пренебрегва по-старите данни, като те остават извън дължината на стойността ѝ. За да се запази старата информация при изчислението на пълзящата средна, техническите анализатори използват експоненциална пълзяща средна.
В изчислението на простата пълзяща средна за определен брой търговски дни, всеки ден е еднакво важен и има еднаква тежест. Това означава, че данните за всеки ден ще имат еднакъв ефект върху стойността на простата пълзяща средна. Експоненциалната пълзяща средна приписва различна тежест според степента на актуалност на данните. Най-новите данни съответно имат по-голяма тежест, а най-старите данни са най-маловажни.
Горната графика показва 10-дневна проста и 10-дневна експоненциална пълзяща средна стойност. Експоненциалната пълзяща средна по-бързо променя посоката си от простата пълзяща средна поради по-голямата тежест, която приписва на най-новите данни. Виждаме на графиката, че през последните четири дни експоненциалната пълзяща средна се движи под простата. Това е така, защото пазарът демонстрира ясна низходяща тенденция през последните 4 дена. Следва, че експоненциалната пълзяща средна дава по-ясна визуализация на последните пазарни настроения. През първите 12 дена (12-те поредни зелени свещи отляво) експоненциалната пълзяща средна се задържа над простата и реагира по-бързо на промените в настроението (8-те последователни червени свещи, които следват). Съответно, експоненциалната пълзяща средна по-добре отразява действията на участниците на пазара от простата.
Пресичания на пълзящи средни
Техническите анализатори обикновено не основават търговските си решения само на пълзящите средни, а изчакват най-силния сигнал, който те могат да генерират. Това е известно като пресичане на пълзящите средни. То се наблюдава, когато краткосрочната пълзяща средна премине през дългосрочната пълзяща средна. Пресичанията показват, че предстои значително движение на цените, тъй като инерцията се измества в една посока.
Мечи сигнал (за продаване) се генерира, когато краткосрочната пълзяща средна пресече дългосрочната от горе надолу. Бичи сигнал (за купуване) се генерира, когато краткосрочната пълзяща средна пресече дългосрочната от долу нагоре.
„Златният кръст“ е явление, което индикира огромна промяна в настроението, когато биковете доминират пазара. Това явление се наблюдава, когато средносрочната (50-дневна) пълзяща средна премине над дългосрочната (200-дневна) пълзяща средна.
„Смъртният кръст“ е друго явление, което показва голяма промяна в настроението, когато мечките доминират на пазара. Той може да се наблюдава, когато средносрочната пълзяща средна (50-дневна) премине под дългосрочната (200-дневна) пълзяща средна.
Щом 200-дневната пълзяща средна бъде пробита, тя започва да действа като ключово ниво на съпротива в състояние на смъртен кръст и като ключово ниво на подкрепа при златен кръст. Ценовото движение често може да бъде уловено между средносрочните и дългосрочните пълзящи средни, като това предоставя добри възможности за суинг търговия.
Пресичанията на пълзящи средни често се използват като средство за потвърждение при различни търговски стратегии. Но отново трябва да отбележим, че пълзящите средни са индикатори за тенденции и отразяват посоката на инерцията при движението на цените. Пълзящите средни са по-неефективни при непрекъснатите търговски диапазони, тъй като средните стойности в крайна сметка се сливат в едно ценово ниво. Когато движението на цените е особено слабо (представено като почти напълно плоска линия), пълзящите средни обикновено дават малко или никакви сигнали за посоката на цената.
Обвивки на пълзящите средни
Обвивките представляват две граници, начертани на определено разстояние над и под пълзящата средна. Ако цената се отклони твърде много от пълзящата средна и достигне една от двете граници, това обикновено предполага, че пазарното движение е било прекалено удължено. Подобни пикове могат да предизвикат корекции в цените, тъй като прекалено удължените движения не са устойчиви.
Краткосрочните пълзящи средни (например 20-дневнате пълзяща средна) ще бъдат обградени с обвивка от 3% или дори по-малко. Средносрочните и дългосрочните пълзящи средни обикновено са обградени с обвивка от 5% или повече.
Индекс на относителната сила (RSI)
Индексът на относителната сила (от англ. Relative strength index, или RSI) е осцилатор, който показва пазарни условия на свръхкупуване или свръхпродаване, като сравнява мащаба на последните печалби на даден финансов инструмент с последните му загуби.
RSI може да се използва за генериране на сигнали за откриване и закриване на позиции, като се идентифицира възможния край на дадена тенденция или началото на нова. Този осцилатор измерва възходящата спрямо низходящата инерция на даден инструмент за определен период (по подразбиране 14 периода). Или, показва дали инструментът се е движил прекомерно високо или ниско.
RSI се движи по скала от 1 до 100, като нивото от 50,0 е забележителна точка, която отличава бичите от мечите тенденции. Други две важни нива, които трябва да следите, са 30,0 и 70,0. Показанията под 30,0 индикират свръхпродаден пазар, докато показанията над 70,0 показват свръхкупен пазар. Не е задължително тези две нива да са предварително зададени, тъй като търговците могат по всяко време да ги модифицират ръчно според стратегията си.
Ако показанията на индекса надхвърлят 50,0, това показва, че купувачите са повече от продавачите, което от своя страна движи цените нагоре. При показания под 50,0 се предполага, че има повече продавачи от купувачи, като съответно цените започват да се придвижват надолу.
RSI трябва да се използва като средство за потвърждение на тенденциите. Ако смятате, че в даден момент се формира нова тенденция, проверете показанията на RSI, за да прецените по-добре текущата пазарна ситуация. Показания на RSI над 50,0 могат да потвърдят, че наистина се заформя тенденция към повишаване на цените.
Все пак, търговците обикновено обръщат голямо внимание на момента, когато индексът приближава свръхкупените и свръхпродадените си зони. Условията на свръхкупуване показват, че е много вероятно да няма достатъчно купувачи на пазара, които да продължат да вдигат цените. Това забавя възходящото движение на пазара. Условията на свръхпродажба индикират висока вероятност, че няма достатъчно продавачи на пазара, които да продължат да свалят цените. Това води до забавяне на низходящото движение.
Когато RSI започне да се доближа до нивото си на свръхпродажба (около 30,0 по скалата), е доста вероятно низходящото движение на цените да се забави и дори да се обърне.
Може да се каже, че нивата на свръхкупуване и свръхпродаване са склонни да действат като зони на подкрепа и съпротива.
Технически индикатор за стандартно отклонение
Индикаторът за стандартно отклонение отразява колко значително е било скорошното движение на цената на даден търговски инструмент и се използва за прогнозиране на бъдещата ценова волатилност. Прекалено високите стойности на стандартно отклонение предполагат, че търговският инструмент наскоро е претърпял значително движение, но неговата волатилност скоро може да спадне. Прекалено ниските стойности на стандартно отклонение предполагат обратното.
Индикаторът всъщност отразява с колко точно са се отклонили цените от пълзящата средна стойност. Ако стандартното отклонение изглежда много ниско или пазарът е бил слабо активен, търговците могат да очакват скорошно увеличение на активността. И обратно, ако стандартното отклонение изглежда прекалено високо, може да се очаква скорошен спад в пазарната активност.
Индикаторът за стандартно отклонение най-често се използва от търговците за прогнозиране на обрати в цените, които се основават на принципа “връщане към средната стойност”. Последният предполага, че всяко отклонение от средната стойност бива последвано от връщане към същото ниво, така че общото разпределение на цените да отговаря на стандартното разпределение.
Този индикатор обикновено е подходящ за технически анализ при тенденциозна пазарна среда, където се наблюдава умерена волатилност и ценовите колебания са съсредоточени около средната точка на диапазона.
Нека разгледаме един прост пример. Ако двойката EUR/USD се търгува в ценови диапазон от 1,1000 до 1,2000 за дълъг период от време и по-голямата част от движението е съсредоточено в средата на този диапазон, можете да отворите позиция като предполагате връщане към средната стойност на базата на стандартното разпределение.
В противоположната ситуация, когато ценовото движение е съсредоточено към краищата на диапазона от 1,1000 до 1,2000 (например между 1,1000 и 1,1100 или 1,1900 и 1,2000), тогава е по-вероятно разпределението на цените да не е стандартно. Поради тази причина, индикаторът за стандартно отклонение може да се окаже неподходящ при вземането на търговски решения.
Индикатор MACD
Индикаторът за събиращи и отклоняващи се пълзящи средни (от анлг. Moving Average Convergence Divergence, или MACD) помага на търговците да определят посоката на цената, възможните обрати в пазарната тенденция и силата на конкретното ценово движение. MACD отразява разликата между експоненциалните пълзящи средни при даден търговски инструмент за 12 и 26 периода. И двете експоненциални пълзящи средни се изчисляват, като се използват цените на затваряне през съответния период. Визуализира се и трета експоненциална пълзяща средна за 9 периода, чиято цел е да сигнализира за дълги и къси позиции на пазара.
Сигнал за покупка се генерира, когато индикаторът MACD премине над експоненциалната си пълзяща средна за 9 периода. Сигнал за продажба се получава, когато MACD премине под средната за 9 периода.
Хистограмата MACD най-добре визуализира разликата между индикатора и неговата 9-периодна експоненциална пълзяща средна. Хистограмата остава положителна, когато индикаторът е над въпросната пълзяща средна и отрицателна, когато е под нея.
Хистограмата се разширява по време на възходяща тенденция, ако темпото на ценовите движения се ускорява, и се свива, щом то се забави. Същият принцип, но наопаки, се наблюдава по време на низходящи тенденции. С други думи, много търговци използват MACD, за да преценят инерцията.
Други използват хистограмата MACD, за да открият така наречените дивергенции или отклонения. Те разглеждат графиката за точки, където цената регистрира нови значителни върхове или спадове, които не се отразяват на хистограмата. Това сигнализира, че се е случила дивергенция между цената и инерцията на ценовото движение.
Ленти на Болинджър
Лентите на Болинджър спадат към групата на осцилиращите индикатори, които измерват волатилността на пазара. Търговците използват въпросните ленти, за да прогнозират дали цената на даден актив е вероятно да се обърне, след като достигне относително ниски или високи нива в сравнение с последната си средна стойност. Лентите на Болинджър се състоят от следните елементи:
- Горна лента, която показва дали инструментът е станал свръхкупен
- Долна лента, която показва дали инструментът е станал свръхпродаден
- Средна лента, която обикновено представлява проста пълзяща средна на инструмента за 20 периода
Когато цената се доближи до горната лента, търговският инструмент става свръхкупен, тъй като се оценява сравнително високо спрямо последната си средна стойност. Генерира се сигнал за продажба, като се очаква цената да се върне към пълзящата си средна стойност. В резултат на това, търговците обикновено затварят дългите си позиции и отварят къси.
Когато цената се доближи до долната лента, търговският инструмент става свръхпродаван, тъй като се оценява сравнително ниско спрямо последната си средна стойност. Генерира се сигнал за покупка, като се очаква цената да отскочи и да се върне към пълзящата си средна стойност. В такива случаи, търговците обикновено затварят късите си позиции и отварят дълги.
Въпреки това, търговците понякога не правят поръчки само въз основа на сигналите от лентите на Болинджър за свръхкупени или свръхпродадени условия на пазара. Ако цената достигне долната или горната лента, това не означава непременно, че ще настъпи обрат в посоката на ценовите движения. Търговците се нуждаят от допълнително потвърждение, за което разглеждат модели на свещи или използват други технически индикатори.
Понякога разстоянието между лентите се стеснява. Това явление е известно като “свиване на лентата на Болинджър” и често показва, че предстои пробив. Ако цената пробие над горната лента, движението нагоре вероятно ще продължи. В случай че цената пробие под долната лента, е по-вероятно да продължи да се движи надолу.
Долната графика визуализира “свиване на лентата на Болинджър”, последвано от пробив нагоре.
Двоен връх и двойно дъно
Двойният връх е модел на мечи обрат в цените с форма на буквата М, който се получава след възходяща тенденция на пазара. Той предоставя на търговеца възможност да отвори къса позиция. Ценовото движение достига два върха, разделени от дъно. При долната част на формацията на двойния връх ще се появи V-образна форма.
Истинският двоен връх има следните отличителни характеристики:
- Началната цена се появява в модела откъм долната страна на цената при дъното и излиза при пробив под V-образната форма.
- Двата върха обикновено са идентични или имат разлика в ценовото ниво до 5%.
- Формацията се потвърждава, когато пазарът се затвори под най-ниската цена в долната ѝ част.
- Формацията е неуспешна, когато пазарът се затвори над втория връх.
- Моделът се формира в период от 2 до 7 седмици. Колкото по-дълъг е периодът на формиране, толкова по-малко надеждна е формацията.
Двойното дъно е модел на бичи обрат в пазарните цени с форма на буквата W, който се появява след низходяща пазарна тенденция. Той предоставя на търговеца възможност да отвори дълга позиция. Ценовото движение достига две дъна, разделени от връх. Отново се появява V-образна форма в горната част на формацията на двойното дъно.
Истинското двойно дъно има следните ключови характеристики:
- Началната цена се появява в модела откъм горната част на ценовия връх и излиза при пробив над V-образната форма.
- Двете дъна обикновено са идентични или ценовите им нива се различават с не повече от 5%.
- Формацията се потвърждава, когато пазарът се затвори над най-високата цена в горната ѝ част.
- Формацията не е успешна, когато пазарът се затвори под второто дъно.
- Моделът се формира в период от 2 до 7 седмици. Колкото по-дълъг е периодът на формиране, толкова по-ненадежден ще бъде моделът.
Формация „Глава и рамене“
Тази ценова формация обикновено се появява след бича пазарна тенденция и предизвиква обръщане на тренда при потвърждение. Има и друга конфигурация, известна като „Обърнати глава и рамене“, която се появява след меча тенденция и сигнализира за край на низходящото движение, ако се потвърди.
Фигурата „Глава и рамене“ се състои от три върха , а именно ляво рамо, глава и дясно рамо. Главата обикновено е най-високия връх, докато раменете в повечето случаи са на сравнително еднаква височина.
Докато цената се покачва, лявото рамо на бъдещата фигура се формира като връх, който всъщност е върхът на текущата тенденция.
За да се формира рамо, цената трябва да се върне надолу и да удари дъно. Това дъно може да бъде или върху тенденционната линия, или над нея. С други думи, бичата тенденция е все още валидна. Това дъно е първата точка, която определя мястото на „шията“ на фигурата.
След това започва да се формира нов по-висок връх, като се изкачва откъм дъното на лявото рамо. Този нов връх е главата на фигурата. След като главата се оформи, цената отново започва да се спуска надолу и това обикновено е моментът, когато има пробив в бичата тенденционна линия – това сигнализира за промяна на инерцията на ценовото движение.
Второто дъно, формирано след спадането на цената от върха на главата, е другият ключов момент за формиране на шията.
Следващото отскачане на цената от второто дъно ще формира третия връх (дясното рамо). То обикновено ще бъде по-ниско от втория връх (главата) и приблизително ще съвпада с височината на лявото рамо.
Цялата фигура обикновено се потвърждава, когато ценовият спад от третия връх (дясното рамо) пробие шията и поне една свещ се затвори под нея.
Шията на фигурата трябва да е хоризонтална, но най-често е леко наклонена нагоре или надолу. Имайте предвид, че наклонената надолу шия се счита за по-силен бичи сигнал в сравнение с наклонената нагоре шия.
Триъгълници
Понякога ценовият модел може да има гранични линии, които не са успоредни. Ако те бъдат удължени в бъдещето, ще се пресекат и ще образуват формация, известна като триъгълник. Разграничават се три основни типа триъгълници – симетричен, възходящ и низходящ.
Симетричните триъгълници са формации, които имат долна граница с възходящ наклон и горна граница с низходящ наклон, което им придава хоризонтална посока. В рамките на формацията, цената отбелязва по-ниски върхове и по-високи дъна почти с равномерно темпо. Двете гранични линии обикновено имат един и същи ъгъл, но посоките се различават. Ценовото движение по-често запълва областта на триъгълника, като цената трябва да докосне всяка гранична линия поне два пъти.
Симетричните триъгълници като цяло се считат за формации за продължаване на тенденцията, които указват временно спиране или консолидация, а не за формации за обръщане на тенденцията. При тези модели, нито биковете, нито мечките успяват да вземат надмощие, докато повечето търговци не установят конкретна посока в даден момент. Когато това се случи, настъпва пробив от триъгълника.
На долната графика можем да видим симетричен триъгълник с пробив в горната част.
Възходящите триъгълници са формации, които имат долна граница с възходящ наклон и хоризонтална горна граница (линия на съпротива). В рамките на формацията, цената отбелязва по-високи дъна, докато линията на съпротива задържа ценовото движение до пробива. Тези триъгълници показват, че биковете са силни, тъй като цената отбелязва по-високи дъна. Силата на мечките, от друга страна, постепенно намалява. Въпреки че продавачите все още са в състояние да отблъснат купувачите от линията на съпротива, силите им постепенно намаляват.
Продавачите не успяват да върнат купувачите до същите дъна и накрая натискът за купуване се увеличава, тъй като повече бикове се присъединяват към пазара. Цената започва да се доближава до линията на съпротива, докато накрая не пробие над нея. Пробивът обикновено е в посоката на триъгълника (възходящ пробив), но все пак може да се случи и в обратната посока.
Долната графика показва възходящ триъгълник с пробив в долната част.
Низходящите триъгълници са формации, които имат горна граница с низходящ наклон и хоризонтална долна граница (линия на подкрепа). В рамките на формацията, цената отбелязва по-ниски върхове, докато линията на подкрепа задържа ценовото движение до пробива. Тези триъгълници индикират, че мечките са силни, тъй като върховете на цената са по-ниски. От друга страна, биковете постепенно се изтощават. Те все още са в състояние да отблъснат продавачите от линията на подкрепа, но всеки път го правят по-слабо и по-слабо.
Купувачите не успяват да върнат продавачите до същите върхове и накрая натискът за продаване се увеличава, тъй като повече мечки откриват позиции. Цената започва да се доближава до линията на подкрепа, докато накрая пробие под нея. Пробивът обикновено е в посоката на триъгълника (низходящ пробив), но обратното също е възможно.
Последната графика съдържа низходящ триъгълник с пробив, който се случва нагоре.
Знамена и флагчета
Знамената и флагчетата са често срещани краткосрочни формации за продължаване на тенденцията. Могат да приличат на клинове, правоъгълници и триъгълници, но обикновено са много по-малки по размер.
Знамената са къси канали, със скосяване в обратна на предходната тенденция посока, които много често са предхождани от стръмно движение на цената. Тези ценови модели обикновено се формират за кратки периоди, които варират от няколко дена до няколко седмици. Обикновено се наблюдава спад в търговския обем, докато се формират знамената.
Дневната графика долу показва възходящ модел на знаме.
Флагчетата са доста подобни на знамената, като основната разлика между двете формации е, че тенденционните линии на флагчетата в крайна сметка се събират и формират малък триъгълник. Подобно на знамената, наклонът на флагчетата е в обратна на предходната тенденция посока. Докато се формират флагчета, често се забелязва намаляване на търговския обем. Обемът се увеличава при пробив след формирането на модела.
За да открият знамена и флагчета, търговците трябва да търсят стръмни тенденционни линии, които да предхождат въпросните модели. Много хора предпочитат да изчакат моделът да се формира напълно преди да вземат търговски решения. Това обикновено се случва при пробива след моделите. Валидните пробиви обикновено се случват в същата посока като предходната тенденция.
Търговецът може да отвори дълга позиция, когато цената пробие през горната тенденционна линия (линия на съпротива), а стоп лос (stop loss) може да се постави под долната тенденционна линия (линия на подкрепа). Може съответно да се отвори къса позиция, когато цената пробие през долната тенденционна линия и да се постави стоп лос над линията на съпротива.
Правоъгълници
Правоъгълна формация се появява на графиката, когато цената се движи между две хоризонтални линии, като горната линия е за съпротива, а долната е за подкрепа. Тези две граници също трябва да бъдат тенденционни линии или цената трябва да ги докосне поне два пъти. Цената ще се колебае между двете паралелни линии и в даден момент ще се получи пробив в едната или другата посока.
Цената не винаги докосва двете паралелни линии в рамките на правоъгълника. Вместо това, може да регистрира „кратки дефицити“ (shortfalls).
Често могат да се наблюдават „фалшиви пробиви“ от правоъгълниците. Тези случи не дават насока за истинския пробив. Фалшивите пробиви са малки пробиви, които се случват под или над нивата на пробив и след това се връщат обратно в правоъгълника. Те се случват в противоположна на действителния пробив посока.
Правоъгълниците могат да предизвикат обръщане на цената, но е също вероятно и да показват продължаване на тенденцията. В първия случай, те често се появяват на дъната. Във втория случай, могат да бъдат бичи или мечи правоъгълници.
Бичи правоъгълник се формира, когато цената се е движила нагоре преди появата на модела. Консолидацията на цената се наблюдава вътре в правоъгълника за определен период, след което възходящата тенденция продължава.
Мечи правоъгълник се формира, когато цената се е движила надолу преди да се формира модела. В правоъгълника за определен период се наблюдава консолидация на цената, след което низходящата тенденция продължава.
Заключение
Красотата на техническия анализ се крие в неговата многостранност. Един търговец не се нуждае от диплома по икономика, за да изследва ценова графика. Техническият анализ също така е приложим при различни пазари, от валутни двойки и акции до суровини и криптовалути. Тенденциите, търговският диапазон, нивата на подкрепа и съпротива и други аспекти на техническия анализ могат да се прилагат при всяка графика. Все пак използването на техническия анализ не е лесен подход и ако човек иска да постигне успех, ще трябва да изучи всички негови аспекти, да посвети време за разработване и тестване на стратегия и, не на последно място, да подходи без предубеждения.
